— Гейбриъл — гласът на Фийби бе пропит от прелестно женствена чувственост, която просто го плени.
Пръстите й се заровиха в косата му и се стегнаха с неопровержимата настойчивост на страстта. Гейбриъл усети как и без това вече твърдата му мъжественост започна да пулсира.
— Харесва ли ти това? — попита Гейбриъл, а устните му пълзяха по топлата кожа на шията й. — Кажи ми, че ти харесва.
— О, да — Фийби рязко си пое дъх, когато зъбите му внимателно захапаха меката част на ухото й.
— Кажи ми колко ти харесва — настояваше той. Бе опиянен от реакцията й. Тя цялата трепереше и това го накара да се разтърси от собствената си страст.
— Много, много ми харесва! Никога не съм се чувствала така, Гейбриъл.
Той я притегли по-дълбоко в сенките на надвисналите храсти. Единствената му грижа бе да намери колкото може по-усамотено местенце. Нямаше търпение да открие съкровищата на тялото й.
Гейбриъл чу изненаданото ахване на Фийби, когато смъкна ръкава на роклята й. Тя зарови лице в рамото му и се вкопчи в него, когато лунната светлина обля голата й гръд.
Гейбриъл я погледна и си помисли, че никога през живота си не е виждал нещо толкова прекрасно.
— Фийби, ти си прелестна!
— О, Гейбриъл! — тя държеше лицето си скрито до рамото му.
— Съвършена! — ръката му се сви около сладката й гръд с форма на ябълка. Прокара палеца си по зърното й и то моментално се стегна.
Гейбриъл наведе глава и пое малкия твърд плод в устата си. Фийби реагира незабавно. Тя тихо извика и се вкопчи в него, сякаш се давеше и той спасяваше живота й.
Но на Гейбриъл му се струваше, че той е този, който се дави. Потъваше в топлината и мекотата на Фийби. Ароматът й замая главата му и обсеби сетивата му. Искаше да усети вкуса й, да се наслади на голото й тяло до своето. Болезнено силно копнееше да разбере какво е да навлезе дълбоко в нея. Мечтаеше да почувства тръпките на нейния екстаз.
Никога не бе желал някоя жена така, както желаеше Фийби сега.
В плен на страстта, която не искаше да отрече, Гейбриъл я притегли по-навътре сред екзотичните храсти. Спря, смъкна набързо наметалото си и го постла на земята.
Фийби трепереше, но не се възпротиви, когато той я положи върху наметалото и седна до нея. Тя докосна лицето му. Маската му, както и нейната, прикриваше само очите. Пръстите й докосваха болезнено нежно бузата му.
— Гейбриъл, сигурно сънувам!
— И аз. Ще сънуваме заедно този сън — той наведе глава и нежно захапа зърното й.
Тя изви тялото си към него и тихо простена. Ръката му се плъзна надолу към кръста й, наслаждавайки се на извивката на ханша и бедрата.
Гейбриъл намери края на тюркоазено-златистата й рокля и бавно го надигна. Плъзна дланта си по целия й крак, върху копринения чорап, през жартиера, който бе закопчан точно над коляното й. После продължи нагоре, оставяйки пръстите си да галят топлата кожа от вътрешната страна на бедрото й. Чувстваше горещината, която се надига у нея, и тя направо го влудяваше.
Фийби приглушено извика, когато ръката му се затвори около горещото, влажно място между краката й.
— Гейбриъл!
— Тихо, любов моя — той целуна гърлото й, след това отново гърдите й. — Нека те докосвам. Ти си вече влажна, усещам меда ти по пръстите си.
— О, боже! — прошепна тя. Очите й бяха широко отворени под лунната светлина, а устните й бяха леко разтворени от удивление.
Гейбриъл вдигна глава, за да гледа лицето й, полускрито от маската, докато внимателно и бавно разтваряше меките, пълни гънки, които криеха тайните й. Видя как върхът на езика й докосна ъгълчето на устата й. Тя уплашено стискаше раменете му.
Когато той нежно промъкна единия си пръст в тялото й, почувства, че почти губи каквото бе останало от самоконтрола му. Тя бе толкова стегната. Толкова готова за него.
Фийби сякаш окаменя, с разтворени устни, с ужас в очите.
— Гейбриъл?
Сега Гейбриъл разбра със сигурност, че тя никога не бе стигала до такава интимност с мъж. Когато тази мисъл го осени, той почувства възторжен трепет. Каквото и да е искал от нея Нийл Бакстър, тя не бе му позволила да я люби. Внезапно почувства неустоимо желание да я пази, макар да й показваше в момента собствената си страст.
— Успокой се, сладката ми. Ще бъда много нежен с теб — Гейбриъл подпечата тържественото си обещание с порой малки целувчици по гърдите й. — Няма да ти причиня болка. Ще ме желаеш не по-малко, отколкото те желая аз.
Той нежно плъзна пръста си вън от тесния проход. При това тя трепна, но не се отдръпна от него. Тогава той отново плъзна пръста си навътре, като докосна мъничката издатина от чувствителна плът, скрита под меките снопчета косми, Фийби се стегна и извика, притиснала лице към дрехите му. Той отново я погали.