Техниката беше същата, която бе използвал героят на Мисията. Гейбриъл бе прочел съвета за разгадаването на лабиринтите още преди много години в някакъв старинен средновековен ръкопис. Но никога не бе предполагал, че ще му се наложи да използва тази информация в реалния живот.
Самият той тайничко бе почувствал невероятно облекчение, а и голяма изненада, че методът проработи, Фийби, естествено, не се изненада ни най-малко. Ето на, виждате ли? Знаех си, че ще успеете, Уайлд. Подобни неща няма как да не се удават на човек като вас.
На Гейбриъл направо му се бе приискало да я напляска. Безгрижната й убеденост, че той е взаимозаменяем с героя на романа си вече започваше да го дразни.
— Лягайте си, Шелтън — каза той на сънения иконом, когато входната врата се отвори. — Смятам да поработя малко.
— Да, милорд — Шелтън послушно изчезна във вратата зад стълбището, откъдето бе дошъл.
Гейбриъл отиде в библиотеката, хвърли черното домино на един стол и запали лампата на писалището си. Наля си чаша бренди от една кристална гарафа, която се намираше на масичка до камината. Огнената течност малко поуспокои яда и разочарованието му. Погледът му падна върху диплите на черното му наметало, което току-що бе съблякъл.
В главата му отново нахлуха горещите спомени за Фийби под лунната светлина, пламнала в обятията му.
Нещата не се развиваха точно както бе планирал.
Осъзна, че планът му за отмъщение върви като по мед и масло. Но имаше нещо друго. Беше започнал да изпитва угризения. Какво, по дяволите, става с него?
Когато напусна „Дяволска мъгла“, нещата изглеждаха толкова прости и ясни. Щеше да открие и прелъсти Фийби, като същевременно ще унижи и вбеси Кларингтън. В края на краищата, когато Гейбриъл се е насладил на хубавата хлапачка в леглото си, Кларингтън щеше да преглътне гордостта си и да го моли да се ожени за нея.
Гейбриъл бе планирал да погледне Кларингтън право в очите и да откаже ръката на обезчестената му дъщеря. Само тогава Кларингтън можеше да разбере, че Гейбриъл не е търсач на богати наследници, а също и че графът не може да стори нищичко, за да го принуди да се ожени за нея.
А колкото до Фийби, тя щеше да си го е заслужила. Беше неуправляема мъжкарана, импулсивна, твърдоглава женичка, която трябва да научи по по-неприятния начин, че е рискувала прекалено много и си е играла на прекалено опасни игрички.
Гейбриъл успокояваше съвестта си, като си повтаряше, че Фийби не е някое съвсем младо и неопитно момиче. Тя бе на двадесет и четири години и нямаше нищо против да си урежда среднощни срещи с непознати по безлюдни пътища.
Той ни най-малко нямаше намерение да се хвали със завоеванието си, след като вземе, каквото иска. Нямаше намерение да съсипва репутацията на дамата в обществото. Единствената му цел бе да потъпче безмерната гордост на граф Кларингтън.
Простичко и ясно отмъщение.
Гейбриъл гледаше черното наметало и си припомни как Фийби реагираше на докосванията му. Бе толкова нежна, толкова страстна. Когато я доведе до първия й оргазъм, той се почувства като всемогъщия рицар, за когото тя го смяташе. Когато чу приближаването на Килбърн отвъд лабиринта, първият му импулс бе да я предпази.
Гейбриъл отпи още една глътка от брендито си и се замисли за блясъка на възхищение, който бе озарил очите на Фийби, щом откри пътя към изхода на лабиринта. Той поклати глава, когато се сети за непоклатимата й вяра, че той ще й помогне да открият убиеца на Нийл Бакстър.
Всичко започваше да става отвратително объркано.
По дяволите, може би просто трябва да се ожени за тази хлапачка и всичко да приключи.
Но тази мисъл го стресна.
— По дяволите!
Не, няма да се огъне точно сега. Няма смисъл. Може да получи всичко: и дамата, и отмъщението.
Тогава се сети за засмените очи на Фийби, за невинното й безразсъдство.
Гейбриъл отиде до прозореца и си позволи много предпазливо да обмисли скандалната идея да направи Фийби своя графиня.
Това би значело да се откаже да отмъсти на семейството й.
Наистина, би могъл да ги потормози още малко, но рано или късно те ще разберат, че не е зестрогонец, за какъвто го смятат. Може дори никога да не се научат да го харесват, но нямаше как да не го одобрят. В края на краищата, той бе всичко, което те искаха от един съпруг за Фийби.
Това също би значело, че ще трябва да свикне да се справя с дръзка, непокорна жена, която без съмнение ще го разиграва до края на живота му.
Но и ще има Фийби в леглото си.