Тя ахна от изненада, когато той я вдигна без никакво усилие от седлото. Но после не я остави на земята, а продължи да я държи пред себе си, като краката й, обути в кожени ботинки, висяха съвсем свободно на няколко сантиметра от земята. Това бе въобще първият път, когато той я докосваше, за пръв път тя се намираше толкова близо до него. Фийби бе слисана от собствената си реакция. Бе останала без дъх.
Той миришеше хубаво, осъзна тя с изненада. Ароматът му бе неописуем, на кожа и вълна, и то някак много мъжки. Внезапно разбра, че никога няма да забрави тази миризма.
По някаква причина силата на ръцете му я притесни. Караше я да съзнава колко малка и лека е самата тя в сравнение с него. Не, това не се дължеше на въображението й. Той наистина бе по-голям, отколкото си го спомняше.
Преди осем години Фийби се бе възхищавала на бъдещия спасител на сестра си с невинния, идеалистичен възторг на младо момиче. Тази нощ тя с изненада откри, че е възможно съвсем лесно да се окаже, че той я привлича така, както мъж може да привлича една жена. Никога досега не бе изпитвала подобни чувства, нито дори към Нийл. Никога не бе долавяла това смущаващо, врязващо се в сетивата чувство за близост.
Може би просто въображението й се е развихрило, каза си тя, за да си вдъхне кураж. Лунната светлина и напрежението й бяха дошли в повече. Семейството й винаги й напомняше да държи под контрол прекалено буйното си въображение.
Гейбриъл я остави да стъпи на краката си. Разсеяна от замайващия ефект, който бе оказал на сетивата й, Фийби забрави да се закрепи здраво на десния си крак, преди да прехвърли тежестта си и върху левия. Тя се препъна и сграбчи ръката на Гейбриъл, за да запази равновесие.
Гейбриъл вдигна вежди.
— Да не ви притеснявам нещо, мадам?
— Не, разбира се, че не — Фийби пусна ръката му и побърза да приглади полите на костюма си за езда. После тръгна решително към счупената порта. Нямаше как да прикрие лекото накуцване, което разваляше походката й. Тя отдавна бе свикнала с него, но на другите като че ли това винаги им правеше впечатление.
— Да не сте си навехнали глезена, когато ви пуснах на земята? — сега в гласа на Гейбриъл се четеше искрена загриженост. — Извинявам се, мадам. Чакайте, позволете да ви подкрепям.
— Нищо му няма на глезена ми — раздразнено отвърна Фийби. — Левият ми крак е малко по-слаб, това е всичко. Резултат от стара злополука с карета.
— Разбирам — рече Гейбриъл. Звучеше някак замислено.
Фийби се чудеше дали очевидната слабост на крака й го отблъсква. Със сигурност бе отблъсквала другите мъже едно време. Малко бяха кавалерите, готови да поканят една куца жена на валс. Обикновено тази реакция не я обиждаше. Беше свикнала с нея. Но сега откри, че я заболя при мисълта, че Гейбриъл би могъл да е един от онези мъже, които не могат да търпят несъвършенства в една жена.
— Ако ви изглеждам малко притеснена — каза Фийби сърдито, — то е, защото не ви познавам чак толкова добре, сър.
— Не съм толкова сигурен за това — отвърна Гейбриъл, а в гласа му прозираха насмешливи нотки. — На път сте да ми отмъкнете вече трети ръкопис. Човек би помислил, че наистина ме познавате много добре.
— Не го отмъквам от вас, милорд — Фийби се пресегна и от периферията на шапката си спусна втори кат було пред лицето си. Само един воал може би нямаше да е достатъчен, за да скрие чертите на лицето й в къщата. — Гледам на вас като на съперник, а не враг.
— Когато става въпрос за такива неща, няма почти никаква разлика. Смятайте се за предупредена, мадам. Може би тази нощ сте поели прекалено голям риск, за да разчитате на късмета си.
Фийби бързо почука.
— Не се гневете, Уайлд. Сигурна съм, че за вас ще има още много възможности да спечелите тази игра.
— Несъмнено — очите на Гейбриъл бяха приковани в забуленото лице на Фийби. В този миг от вътре прозвучаха стъпки. — Ще се постарая за в бъдеще да ви осигуря по-сериозни предизвикателства, отколкото досега.
— И досега бях съвсем доволна от предизвикателството — рече Фийби, докато откъм вратата се чуваше звукът от повдигането на резе. Словесните престрелки с Уайлд приличаха на опасното развлечение да влачиш парче сурово месо пред носа на тигър. „Опасно“ беше слабо казано. Но тя трябваше да го държи в напрежение, да подклажда интереса му, напомни си Фийби. Ако той загуби интерес, може просто да изчезне в нощта. Още веднъж тя съжали, че в момента странстващите рицари, на които човек може да възложи задача, са толкова дефицитни. Изборът й бе наистина ограничен.