Гейбриъл осъзна, че се усмихва на образа си в стъклото.
По дяволите. Би могло да е и много по-зле. Тя поне бе напълно достойна за новия девиз на фамилията Уайлд: „Дръзвам“. Тя беше храбра. Щеше да е добра майка за синовете му.
Освен това Фийби беше единствената жена, която може би наистина би се радвала да живее в Дяволска мъгла. Всяка друга почтена жена в обществото най-вероятно би отказала дори да стъпи в старинния, ветровит замък.
Да, би могло да е много по-зле.
Мисълта, че е готов да се откаже от отмъщението си внезапно го сепна. Преди да вземе окончателно решение, трябва много добре да обмисли този въпрос.
Гейбриъл се обърна и отиде до бюрото си. Остави чашата с бренди и понечи да изгаси лампата. Но се спря, когато погледът му падна върху бюрото му. Нещо не беше наред. Едно от чекмеджетата бе леко отворено, сякаш някой много е бързал и е пропуснал да го затвори както трябва.
Той беше оставил чекмеджетата затворени. И заключени.
Някой е тършувал в бюрото му.
Писателят в него почти изпадна в паника. Той припряно отвори чекмеджето, в което се намираше Безразсъдно приключение и панически прегледа номерата на страниците. После бавно се отпусна в креслото си и тихо изруга, изпитвайки огромно облекчение, защото наистина нямаше липсващи страници.
След това здравият му разум се възвърна. Гейбриъл отново се изправи и спокойно провери съдържанието на малката си библиотека. При по-внимателен оглед стана ясно, че няколко книги наистина бяха помръднати от местата им на лавиците, но изглежда нищо не липсваше. Той се огледа из стаята, като спираше погледа си върху всяка мебел. Почуди се, защо ли не бяха взели сребърните свещници или пък красивата ваза от черен порцелан. И двете биха донесли на крадеца добра цена.
Библиотеката му бе преровена из основи, но нищо не бе откраднато. Гейбриъл знаеше, че би се чувствал много по-спокоен, ако нещо ценно липсваше. Ситуацията накара косъмчетата по врата му да настръхнат. И в главата му се оформиха много въпроси.
Сутринта ще разпита целия персонал. Ако се увери, че нито един от прислужниците не е замесен, ще нареди на Шелтън да се погрижи подобно нещо да не се случи отново.
Три дни след маскения бал у семейство Брантли Фийби и Мередит седяха в дневната на градската къща на Кларингтън. Внезапно Лидия влетя триумфално през вратата.
— Той е богат! Той е богат! А Килбърн здравата е закъсал. Можете ли да повярвате? Точно Килбърн, а не някой друг. Кой би предположил подобно нещо? — Лидия беше направо пресипнала от вълнение. — Само почакайте баща ви да научи.
Фийби гледаше удивено майка си.
— За бога, за какво говориш, мамо?
— За Килбърн. И за Уайлд — Лидия смъкна модното си френско боне и го хвърли настрани. Седна на жълтото канапе с вида на Клеопатра, която се настанява на трона си. — Някой да ми налее чаша чай!
— Добре, мамо — Мередит се пресегна към изящния чайник.
— А още по-добре — побърза да добави Лидия, — виж дали има някакво шери в гарафата, Фийби. Нуждая се от нещо по-силно. Всичко това бе прекалено шокиращо.
Мередит погледна майка си с леко неодобрение, а Фийби стана и отиде да вземе гарафата с шери.
— Успокой се, мамо. Прекалено възбудена си.
— И аз така мисля — Лидия грабна чашата шери от ръката на Фийби и бързо отпи от нея. — Но си имам основателни причини. Само да чуете подробностите!
Фийби седна на мястото си и вдигна вежди.
— Къде научи тези неща, мамо?
— У лейди Бъркиншоу днес следобед, на карти. Нели беше толкова развълнувана, че забрави да се съсредоточи върху играта си. Още преди да разбере какво става, изгуби триста лири в моя полза — Лидия се спря и се усмихна със задоволство. — Но след като и аз чух новините, ми се наложи направо да спра да играя. Просто не можех да се съсредоточа.
— Какви новини, мамо? — твърдо попита Мередит. — Какво каза за Килбърн, че бил съвсем закъсал?
— Направо е в канавката, пълен банкрут. Не са му останали никакви пари — Лидия отново отпи от шерито си. — Не че би се досетил човек. Успявал е да го крие през целия сезон, но лорд Бъркиншоу случайно открил истината тази сутрин, когато адвокатът му го посъветвал да не влиза в съдружие с Килбърн.
— Аха! — възкликна Фийби. — Значи затова Килбърн ме преследва от началото на сезона. Човекът си търсел богата наследница. Знаех си, че има някаква особена причина изведнъж да му се сторя толкова изключително привлекателна.
— Божичко! — Мередит изглеждаше съвсем слисана. — Килбърн се е опитвал да хване Фийби, преди някой да открие истината за финансовото му състояние!
— Точно така — Лидия остави чашата си. — Само почакайте баща ви да научи. Направо ще е бесен. През цялото време Килбърн е мислел само за богатството на Фийби.