— А аз пък си мислех, че той би оказал толкова здравомислещо, уравновесено, зряло влияние върху Фийби — със съжаление рече Мередит. — Колко жалко.
Фийби погледна майка си и сестра си.
— Няма смисъл да скърбите толкова за това. Опитах се да ви кажа съвсем недвусмислено, че не бях съгласна да приема предложение от Килбърн.
— Той е маркиз — напомни й Мередит.
— Той е педант — отвърна Фийби.
Лидия вдигна ръка.
— Достатъчно. Всичко приключи. Едва се отървахме и толкова. Добрата новина е, че сега можем да се замислим за предложение от Уайлд.
Фийби и Мередит я зяпнаха удивено.
— Мамо, какви ги говориш? — попита слисано Мередит.
Лидия й се усмихна с огромно самодоволство.
— Милички, Уайлд е богат като Крез!
Мередит ахна.
— Какво!
— Точно така — Лидия се усмихна заговорнически на Фийби. — Богат не по-малко от баща ви. Винаги съм вярвала, че това момче ще направи нещо за себе си, докато е из южните морета.
Фийби с мъка преглътна.
— Не мога да повярвам!
— О, всичко е самата истина. Нели бе абсолютно сигурна. Адвокатът, който посъветвал съпруга й да не се забърква с Килбърн, му предложил да се замисли дали да не инвестира в някой от корабите на Уайлд.
— Кораби? — Мередит се ококори.
— Кораби — повтори Лидия. — В множествено число. В смисъл „повече от един кораб“. Означава „много кораби, които се занимават с изключително доходна търговия с Америка“. Уайлд се е държал ужасно дискретно относно финансовото си състояние, но рано или късно размерите на богатството му щяха да излязат на бял свят. Бизнес операциите му са с прекалено мащабни, за да останат скрити за дълго.
— Мили боже! — отново възкликна Мередит. — Защо Уайлд е пазел всичко това в тайна? И защо дразни татко, като се преструва, че се интересува от Фийби?
Лидия се намръщи.
— Не мисля, че се преструва. Струва ми се, че човекът им съвсем сериозни намерения. Колкото до това, че дразни Кларингтън, предполагам, че човекът иска да си върне поне малко заради всичко, което баща ти му причини преди осем години.
Фийби бе ужасена от недоразумението.
— Мамо, трябва да разбереш, че аз и Уайлд сме просто приятели. Въобще не е ставало дума за женитба. Не бива да се заблуждаваш.
— Ето на, виждаш ли? — Мередит си наля още една чаша чай. — Знаех си. Намеренията на Уайлд, каквито и да са, в никакъв случай не са почтени.
Фийби се нахвърли върху сестра си.
— Мередит, не бива да говориш подобни неща! Уайлд е съвсем почтен човек.
— Ако е така, защо се навърта около теб, а не дава никакви признаци, че се кани да ти направи предложение? — сърдито попита Мередит.
— Защото сме приятели — почти отчаяно отвърна Фийби. Едва ли можеше да им каже за мисията й да открие убиеца на Нийл. — Имаме общи интереси. Уверявам ви, това е всичко.
Мередит тъжно поклати глава.
— Жал ми е да ти го кажа, Фийби, но трябва да мислиш реалистично. Има само една причина, поради която Уайлд непрекъснато е в компанията ти тези дни. Намислил е да съсипе репутацията ти, за да отмъсти на всички ни.
— Грешиш! Няма да слушам повече тези глупости! Двамата с Уайлд нямаме абсолютно никакво намерение да се женим. Отлично знам, че не съм негов тип. Но сме приятели и смятаме да си останем такива, и това е всичко!
Фийби изскочи от стаята и се затича по стълбите към спокойствието на собствената си спалня. Затвори вратата и се отпусна на стола до прозореца.
Значи, в края на краищата, Гейбриъл е богат. И какво от това?
Фактът, че Гейбриъл е богат, не я изненада много. Гейбриъл бе от онези изключително кадърни хора, които създават впечатлението, че биха успели, с каквото и да се захванат. Ако е отишъл в южните морета, за да натрупа състояние, въобще не е изненадващо, че е успял.
Богатството му, или липсата на богатство, никога не са били от някакво значение за Фийби. Тя бе влюбена в него по други причини.
Влюбена!
Да, беше влюбена. Фийби затвори очи. Можеше да го признае поне пред себе си. Бе влюбена в Гейбриъл още от онази нощ, когато го бе срещнала на обляната от лунна светлина поляна в Съсекс.
Още от първия път, когато я бе целунал.
Може би дори по-отдавна. Фийби тъжно се зачуди дали не се бе влюбила в него, когато прочете първия му ръкопис и осъзна, че авторът е мъж, който въплъщава младежкия й идеал за рицарство.
Беше наредила на Лейси да му пише веднага и да каже, че ще публикуват Мисията. Самата тя бе продиктувала цялото писмо: … съвсем пое вид роман… много вълнуващо е разгледана темата за любовта…