Скоро след това тя бе започнала да го сънува. А когато разбра, че й е нужен истински странстващ рицар, за да й помогне да открие убиеца на Нийл, най-очевидната възможност беше Гейбриъл.
Нямаше съмнение в това. Гейбриъл изпълваше мислите й седмици наред и тя вече разбираше, че няма да го изхвърли от съзнанието си до края на живота си.
Каква бъркотия! Ето на, мама си седи долу и потрива ръце при мисълта, че може да омъжи Фийби за Уайлд. Мередит е ужасена, че Гейбриъл смята да съсипе Фийби, за да си отмъсти на цялото семейство. Антъни и татко сигурно също се опасяват от нещо толкова лошо. Ако пък не е така, ще започнат да притискат Гейбриъл да й направи предложение.
Фийби изпъшка и хвана главата си с ръце. Никой не я слуша, когато иска да обясни, че Уайлд й е просто приятел. И нито ще я разберат, нито пък ще одобрят, ако се опита да им обясни, че просто й помага в разследване на убийство.
Колкото повече я виждат в компанията на Уайлд, толкова повече близките й ще се убеждават, че Гейбриъл или търси отмъщение, или възнамерява да й предложи брак.
Очертаваше се катастрофа. Тя се чудеше, докога ли може да продължи това състояние на нещата?
Почукването на вратата на спалнята й прекъсна хаотичните мисли на Фийби.
— Влез!
Една от прислужниците пристъпи в стаята и леко се поклони.
— Нося ви съобщение, мадам — тя й подаде една сгъната бележка. — Едно момче я донесе в кухнята преди няколко минути.
— Съобщение? — изненадана, Фийби скочи на крака. — Дай да го видя.
Тя грабна бележката и се намръщи съсредоточено, докато четеше съдържанието й.
Мадам, позволете да ви се представя. Името ми е А. Рилкинс. Аз съм книжар, който притежава малка книжарница на Уилърд Лейн. Съвсем наскоро се сдобих с отличен екземпляр на много рядък средновековен ръкопис. Илюстрациите са изключителни и в историята става въпрос за един от рицарите на Кръглата маса. Разбрах, че се интересувате от подобни книги. Ще пазя този ръкопис до четири часа днес следобед, след което ще се наложи да уведомя други заинтересувани страни.
— Мили боже! — ахна Фийби. — Още една история за Кръглата маса е излязла на бял свят. Колко вълнуващо!
Тя погледна прислужницата.
— Искам някой лакей да занесе една бележка.
— Да, мадам.
Фийби отиде до писалището си, взе една перо и набързо нахвърли едно съобщение за Гейбриъл. Той би се заинтересувал от откритието на господин Рилкинс не по-малко от нея и несъмнено би желал да се срещнат в книжарницата, за да го разгледа и той. Биха могли да преценят стойността му заедно.
Фийби сгъна бележката и я подаде на прислужницата.
— Вземи я. Погрижи се веднага да бъде изпратена. После кажи на Бетси да дойде при мен и поръчай на Морис да приготви каретата. Днес следобед ще излизам.
— Да, мадам — прислужницата отново се поклони и бързо излезе от стаята й.
Фийби скочи на крака и отвори гардероба. Щеше да се срещне с Гейбриъл, затова искаше да изглежда възможно най-добре. Чудеше се дали да облече златножълтата рокля от памучен муселин, или пък новата рокля за разходки в пауново синьо…
Отсъди в полза на муселина.
Един час по-късно Фийби и прислужницата се отправиха към книжарницата на А, Рилкинс. И двете бяха малко неприятно изненадани, когато разбраха, че се насочват към реката.
Бетси погледна през прозорчето и се намръщи разтревожено.
— Тази част на града не е много добра, мадам.
— Наистина, Бетси — Фийби бръкна в чантичката си и извади бележката на Рилкинс. — Уилърд Лейн. Никога не съм я чувала. А ти?
— Не съм, но кочияшът май знае къде се намира.
— Попитай го за по-сигурно.
Бетси послушно вдигна капака на тавана на каретата и извика на кочияша:
— Сигурен ли си, че това е пътят за Уилърд Лейн?
— Аха. Тая улица е близо до доковете. Защо? Нейна светлост да не се е отказала? Веднага мога да обърна каретата.
Бетси погледна Фийби.
— Е, мадам? Желаете ли да се върнем?
— Не, разбира се, че не — отвърна Фийби. Бе ходила и на далеч по-лоши места в търсене на ръкописи. Като например на самотен междуселски път в Съсекс… — Не мога да пропусна такава възможност само защото господин Рилкинс не може да си позволи магазинче в по-добра част на града. Трябва да продължим.
Оказа се, че Уилърд Лейн е някаква много тясна уличка, почти като проход между къщите. Внушителната карета на Кларингтън не можеше да влезе в нея. Кочияшът спря конете наблизо и лакеят скочи, за да изпроводи Фийби и прислужницата й до книжарницата на А. Рилкинс.
Фийби погледна табелата над магазинчето, която почти не се четеше, и влезе. Очевидно господин Рилкинс съвсем не беше от преуспяващите книжари. Магазинчето бе ужасно занемарено. Витрините бяха толкова мръсни, че в мрачната стая Фийби не можеше да различи почти нищо.