— Предполагам, имате обяснение за просташкото си поведение, Уайлд?
— Разбира се — гласът на Гейбриъл бе тъй убийствено тих, че и Фийби, която стоеше на известно разстояние, не можеше да го чуе. — И ще се радвам да ви дам обяснение с чифт пистолети призори. Секундантите ми ще се отбият при вас тази вечер.
Самообладанието на Килбърн бързо го напускаше. Лицето му стана на червени петна от гняв.
— Вижте, какво си мислите, че правите?
— Спасява ме от отвличане, и то от вас — яростно извика Фийби, когато стигна до Гейбриъл. Все още бе задъхана от усилията си да се освободи от одеялото и отчаяно се опитваше да нагласи бонето си. — Знам защо е всичко това!
— Фийби, веднага се връщай в твоята карета — бързо й заповяда Гейбриъл.
Тя не му обърна внимание, а очите й блестяха войнствено, приковани в Килбърн.
— Майка ми ми каза тази сутрин и скоро целият град ще го знае: вие сте разорен, милорд. Знаели сте, че баща ми съвсем няма да е съгласен да даде ръката ми, ако разбере, че нямате пукната пара, нали така?
— Фийби — остро каза Гейбриъл.
— Затова ме примамихте тук под фалшив предлог и се опитахте да ме отвлечете — продължи Фийби тържествуващо. — Е, определено се провалихте, нали, сър? Знаех си, че Уайлд ще ме спаси. Тези неща са лесна работа за него.
Гейбриъл я хвана за рамото и я обърна с лице към себе си.
— Нито дума повече, мадам. Върнете се в каретата си и отивайте право в къщи. Ще обсъдим това по-късно. Разбрахте ли?
Тя примигна.
— Ами, да, разбира се. Съвсем ясно се изразихте, милорд, но има някои неща, които искам да кажа на лорд Килбърн.
— Веднага ще се приберете у дома, Фийби — за миг той бе убеден, че тя ще продължи да спори. Гейбриъл събра сили за битката. Но тогава Фийби сви рамене и с отвращение сбърчи нослето си.
— О, добре тогава — тя хвърли последен поглед към Килбърн, изпълнен с тържествуващо задоволство. — Горчиво ще съжалявате за това, милорд.
След тези думи тя се извърна и се отдалечи, а златните й поли се развяваха като ярко петно сред околния сив пейзаж.
Гейбриъл почака, докато се увери, че вече тя няма да го чува. После кимна с присмехулна учтивост.
— Довиждане до утринната ни среща, Килбърн. С нетърпение ще я очаквам — той се обърна и се запъти към файтона.
— По дяволите, Уайлд, върнете се — яростно извика Килбърн. — Как смеете да ме предизвиквате?
Гейбриъл не се обърна, за да го удостои с поглед. Когато стигна при файтона, той даде нарежданията си на кочияша:
— Следвай кафявата карета, докато стигнем по-добрите райони на града. После ме закарай до Сейнт Джеймс Стрийт.
— Слушам, милорд — кочияшът остави бутилката си и хвана юздите.
Половин час по-късно Гейбриъл влезе намръщен в клуба си и с голямо задоволство видя, че Антъни и Кларингтън все още са там. Четяха задълбочено вестниците си, Таймс и Морнинг поуст.
Гейбриъл се отпусна на стола срещу двамата мъже и зачака да оставят вестниците си.
— Виждам, че сте се върнали — каза Антъни. — Защо, по дяволите, се втурнахте така нанякъде?
— Втурнах се — отвърна Гейбриъл с равен глас, — да спасявам сестра ви от опит за отвличане от страна на Килбърн.
Антъни го зяпна в недоумение, Кларингтън хвърли вестника си на масичката до тях.
— Какви ги говорите, сър? Обяснете се.
— В бележката, която получих по-рано, пишеше, че Фийби е тръгнала да види някакъв ръкопис, предложен й от някакъв си А. Рилкинс. Когато пристигнах в книжарницата на този господин Рилкинс, видях как двама представители на престъпните прослойки отнасят Фийби.
Антъни бе направо слисан.
— Не, вижте какво, едва ли очаквате, че ще повярваме на подобна история.
Кларингтън го гледаше, зяпнал от недоумение.
— Боже господи, Уайлд, това да не е някаква шега?
— Уверявам ви, че не е никаква шега — Гейбриъл присви очи. — Явно Килбърн е без пукната пара. Новината скоро ще се разчуе из целия град. Очевидно е разбрал, че тайната му е разкрита и не му остава много време, за да ухажва Фийби, ето защо се е опитал да я отвлече.
— Боже господи — отново възкликна Кларингтън. Изглеждаше направо зашеметен. — Репутацията й щеше да е съвсем съсипана, ако бе успял да я отмъкне. Щях да се видя принуден да се съглася с такъв брак.
Тримата мъже се гледаха изпитателно.
— Фийби в безопасност ли е? — в очите на Антъни се четеше дълбока загриженост.
— На път за дома си е, съвсем невредима и все още с непокътната репутация — Гейбриъл се пресегна за бутилката бордо, която се намираше на масичката до стола му. — Макар че е интересно докога ще си остане такава. Както я кара, неизбежно е рано или късно да загази.