Кларингтън я погледна, присвил очи.
— Добре, момичето ми. Какви са възраженията ти към всичко това?
Фийби си пое дълбоко дъх, отпусна стиснатите си юмруци и избърса влажните си длани в полите на роклята си.
— Винаги съм твърдяла съвсем недвусмислено, че ще се омъжа само по любов. Ще говоря съвсем направо: Уайлд нито веднъж не ми е споменал каквото и да е за любов. Няма да се съглася да бъда подтикната към женитба, докато не съм сигурна, че съществува искрена и взаимна любов между нас. Няма да се омъжа само защото така повелява рицарската чест на Уайлд.
— Фийби — каза Кларингтън отегчено, — държиш се като романтична ученичка. Уайлд е абсолютно прав. След онова, което се е случило вчера, не може повече да ти се позволява да се ръководиш от прибързаните си, импулсивни привички.
— Той ли е казал това? — Фийби хвърли един яростен поглед към Гейбриъл.
— Да, той го каза, а аз съм напълно съгласен с него — заяви Кларингтън. — Той твърди, че е готов да се нагърби със задачата да се справя с теб, а аз трябва да призная, че съм благодарен да прехвърля отговорността за теб на него.
Фийби бе направо вбесена.
— Ами ако не искам някой съпруг да се „справя“ с мен?
— Не се сещам за по-добър начин да те усмирим и да озаптим ексцентричните ти наклонности от този да те омъжим — сопнато отвърна Кларингтън. — Време е да се омъжиш, млада госпожице. За бога, та ти си почти на двадесет и пет години! А фактът, че си богата наследница, те подлага на ужасни рискове. Само си помисли за вчерашните събития!
— Татко, онова, което се случи вчера, не бе по моя вина.
— Напротив, беше — отсече Кларингтън. — Кой знае още колко такива като Килбърн се спотайват наоколо? Уайлд е прав, като твърди, че рано или късно импулсивният ти характер ще те вкара в беля. Искам да те видя задомена, под сигурната закрила на съпруга ти.
У Фийби се надигаше безкрайно отчаяние.
— Татко, моля те! Трябва да ми дадете време да помисля за това. Двамата с Уайлд трябва да поговорим.
Гейбриъл я погледна хладно над ръба на чашата си бренди.
— Що се отнася до мен, не виждам какво има да обсъждаме точно сега. Качете се обратно в стаята си. Когато му дойде времето, ще ви извикаме.
Фийби просто не знаеше какво да каже. Да бъде изпратена да чака в стаята си, сякаш е непослушно дете, и то от мъжа, когото е смятала за галантен рицар, когото тайничко е възприемала като най-близкия си приятел, в когото е влюбена. Това беше прекалено много.
— Милорд — прошепна тя, — вие не сте по-добър от Килбърн.
Последва кратка, мъчителна пауза.
— Фийби! — прогърмя гласът на баща й. — Веднага ще се извиниш! Уайлд не е зестрогонец.
Тя бързо изтри сълзите, напиращи в очите й, с опакото на ръката си.
— Нямах това предвид. Но той е точно толкова надут, самонадеян педант, колкото и Килбърн — тя хвърли един последен, дълбоко наскърбен поглед към Гейбриъл. — Мислех, че сте мой приятел. Мислех, че разбирате какво мисля за любовта и брака.
Още преди някой от двамата мъже да отговори на това, тя изскочи от стаята.
Вече вън, в коридора, тя изтича покрай загрижените лица на майка си и сестра си. Прихвана полите си и изкачи на бегом стълбите. Когато стигна до собствената си стая, тя се хвърли на леглото и избухна в сълзи.
Петнадесет минути по-късно бурята бе отминала, а на нейно място се бе възцарило неестествено спокойствие, Фийби избърса очите си, изми се, седна и зачака.
Двадесет минути по-късно, когато най-сетне я извикаха в библиотеката, тя бе съвсем спокойна и сериозна. Бавно слезе по стълбите, възпитано изчака икономът да й отвори вратата и пристъпи в стаята.
Баща й все още седеше в креслото си. Изглежда бе наченал втора чаша бренди. Гейбриъл стоеше прав до камината, отпуснал едната си ръка на лавицата над нея. Когато тя влезе тържествено в стаята, той я изгледа изпитателно.
— Изпратили сте да ме повикат, татко? — попита Фийби с безупречна учтивост.
Кларингтън я погледна подозрително.
— Всичко е уредено, скъпа. Двамата с Уайлд ще се венчаете в края на сезона.
Стомахът на Фийби бе свит на топка, но успя да запази изражението си съвсем спокойно.
— Разбирам. Добре, тогава, ако това е всичко, ще се върна в стаята си. Не се чувствам много добре.
Веждите на Гейбриъл се сключиха строго.
— Фийби, добре ли сте?
— Мисля, че имам леко главоболие, милорд — тя се извърна и излезе от стаята.
Малко преди изгрев слънце на следващата сутрин Фийби облече най-хубавата си пътническа рокля и хвърли две големи чанти през прозореца на спалнята си. После спусна през перваза едно въже от навързани чаршафи.