— Дълбоко се съмнявам — каза Мередит. — Мога да се обзаложа, че се разбирате толкова, колкото ние с Траубридж преди осем години. Което означава абсолютна липса на разбирателство.
Гейбриъл изгуби търпение.
— Това не е вярно!
Мередит присви очи — нещо толкова нетипично за нея.
— Вече съвсем ясно се разбра, че не сте казали на Фийби, че я обичате. Тогава какво очаквахте да направи, когато се озове на прага на женитбата?
— Тя не е младо и глупаво момиче — процеди през зъби Гейбриъл. — Въобще не трябваше да бяга така.
Мередит вдигна брадичка презрително.
— Мен ако питате, на практика е била принудена да избяга. Нямала е никакви основания да се надява, че ще се държите по друг начин, ако просто си остане и послушно се съгласи с плановете, които вие с татко кроите за нея. Фийби е много решителна.
— Тя е ужасен инат — натърти Гейбриъл.
— Трябваше да говорите първо с нея за тази женитба — рече Мередит. — Трябваше да й кажете какво изпитвате към нея.
Лидия въздъхна.
— Някак все не мога да се съглася с тия приказки, че жените и мъжете трябва да говорят за подобни интимни неща. Всички знаят, че мъжете не ги бива особено в подобни излияния. Те ги правят нервни и объркани. Явно причината е някакъв дефект в мозъците им.
— Несъмнено, мадам — на Гейбриъл вече му дойде до гуша от всичко това. Той се обърна към цялото семейство. — Така, тъй като изглежда сте изгубили годеницата ми в деня, когато годежът ни ще бъде обявен във вестниците, налага се да тръгвам веднага.
Антъни скочи на крака.
— Какво смятате да правите?
— А вие какво мислите, че смятам да направя? Тръгвам след нея, разбира се. Няма да се отърве толкова лесно — Гейбриъл тръгна към вратата.
— Почакайте! Идвам с вас — заяви Антъни.
— Не, не идвате. Осигурих си специално разрешение за женитба без отлагане. Двамата с Фийби ще уредим този въпрос сами.
— Смятате да се ожените за нея? — Мередит изглеждаше много разтревожена. — Уайлд, почакайте малко. Има нещо, което трябва да ви кажа.
— Какво? — Гейбриъл вече бе до вратата. Гореше от нетърпение да тръгва на път.
Мередит го погледна с умоляващи очи.
— Ще бъдете мил с нея, когато я настигнете, нали? Моля ви, опитайте се да разберете чувствата й. Знам, че изглежда прекалено импулсивна, но истината е, че тя е много чувствително същество. Нуждае се от разбиране.
— Нуждае се от силна ръка, приложена към задните й части — отвърна Гейбриъл и излезе.
Но докато бързаше с приготовленията за напускане на града, последните думи на Мередит не излизаха от главата му. Спомни си изражението на Фийби вчера следобед, когато Кларингтън най-после я бе извикал в библиотеката, за да чуе, че бъдещето й е вече решено. Тя изглеждаше прекалено безучастна и спокойна.
Едва сега Гейбриъл си даде сметка, че поведението на Фийби е било съвсем неестествено. Би трябвало да предположи, че нещо не е наред. Но въобще не му хрумна, че ще избяга по този начин, за да не се омъжи за него.
— Вие не сте по-добър от Килбърн.
Тя бе избягала от него. Тази мисъл се врязваше в съзнанието му като нажежен нож. Гейбриъл осъзна, че по някаква причина бе започнал да вярва, че неговата своенравна, дръзка Фийби никога не би го напуснала.
Направила е ужасна грешка. Фийби си даде сметка за това, още преди дилижансът да измине и петнадесет мили.
Каква идиотка е само! Бягаше от мъжа, когото обича.
Какво от това, че Гейбриъл не е влюбен в нея? Нали й оставаше времето до края на сезона, за да измисли начин да го накара да се влюби в нея. Това би било новата й мисия.
Внезапното килване на дилижанса на една страна и уплашените викове на пътниците прекъснаха мрачните й размисли.
— Божичко, счупило се е колелото — съобщи мъжът с бутилката джин. — Това доста ще ни позабави.
Но според Фийби счупеното колело беше чисто и просто знак от бога. За пръв път през живота си се радваше на пътна злополука.
Повреденият дилижанс успя да стигне някак до една странноприемница наблизо, Фийби слезе заедно с останалите пътници, взе багажа си и влезе в хана.
Успя да си пробие път сред тълпата пътници, събрали се пред масата на съдържателя, и попита дали има места за следващия дилижанс за Лондон.
— Няма никакви места, мадам — заяви жената на съдържателя, без да прояви никакво съчувствие. — Още вчера продадохме всички билети. Мога да ви дам билет само за утрешния дилижанс в десет часа.
— Но аз трябва да стигна в Лондон днес!
Жената я погледна замислено.
— Мога да ви дам стая за нощта.
— Не, благодаря. В никакъв случай не мога да прекарам нощта тук!
Фийби започна да схваща сериозността на положението. Репутацията й щеше да е напълно съсипана, ако някой разбере, че е била принудена да прекара нощта сама в някакъв си хан.