— Оттук оттам.
— Ами девизът, изписан над вратата? Audeo. Това ли е традиционното мото на графовете Уайлд?
— Вече е.
Фийби го погледна, изненадана.
— Искаш да кажеш, че сам си го измислил?
— Да.
Тя се усмихна, очевидно много доволна.
— Означава „дръзвам“, нали?
— Да.
— Трябва да призная, че е чудесен девиз за теб, милорд.
— Аз пък мисля, че и на теб много ти подхожда — бавно рече Гейбриъл.
Фийби грейна.
— Наистина ли мислиш така?
— Да.
— Това много ме ласкае, милорд — тя лекичко се изкикоти. — Но все ми се струваше, че не беше много доволен от „дръзването“ ми днес сутринта. Знаеш ли, дори си помислих, че смяташ да си много суров заради цялата тази история. Е, добре, че всичко това вече е зад гърба ни, нали?
Гейбриъл отпрати иконома и прислугата с едно леко кимване. Когато вратата се затвори зад тях, той се наведе напред и взе в ръце чашата си с вино.
— Относно тази история, Фийби… — тихо започна той.
— Да, милорд? — тя моментално си придаде вид на много заета с пая си.
Гейбриъл се поколеба, припомняйки си мислите, които го бяха измъчвали, докато преследваше Фийби.
— Знаеш ли, не съм толкова лош, колкото Килбърн.
Вилицата на Фийби се спря на половината път до устата й.
После тя бавно я спусна обратно.
— Това бе ужасно неучтиво от моя страна. Разбира се, че не си толкова лош, колкото Килбърн. Никога нямаше да се омъжа за теб, ако мислех, че си толкова противен като него.
— Но можеше да се видиш принудена да се омъжиш за него, ако той бе успял в плана си да те отвлече — Гейбриъл чу острите нотки в гласа си, но не можеше да се сдържи. Колкото пъти да се замислеше как Килбърн се бе опитал да отвлече Фийби, стомахът му се превръщаше в ледена топка.
— Нямаше да се омъжа за Килбърн, без значение дали ме бе отвлякъл, или не — заяви Фийби, като леко потрепери от отвращение. — Бих предпочела да изживея остатъка от живота си отритната от обществото и с опетнена репутация.
— Семейството ти щеше да настоява да се омъжиш за него.
— Дори и да настояват, никога не бих се съгласила.
Гейбриъл присви очи.
— Опита се да избягаш, за да не се омъжиш за мен, но не успя.
Фийби се изчерви и сведе поглед към чинията си.
— Но не се старах много, милорд.
Пръстите на Гейбриъл се стегнаха около чашата му.
— Ти избяга от мен, Фийби.
— Само защото исках малко време, за да помисля. Не ми хареса как всички се опитваха да решават вместо мен. Но когато колелото се счупи, вече бях разбрала, че съм сгрешила.
— И какво те убеди, че си направила грешка?
Фийби си играеше с храната в чинията. После вдигна очи и срещна погледа му.
— Разбрах, че мисълта да се омъжа за теб не ме отблъсква.
— Защо?
— Мисля, че знаеш отговора, милорд.
Той се усмихна пакостливо.
— Нека отгатна. Омъжи се за мен, за да се добереш до съдържанието на библиотеката ми?
Очите на Фийби се озариха, развеселени.
— Не съвсем, милорд, въпреки че сега, като го споменахте, трябва да призная: библиотеката ви е един от най-привлекателните ви активи.
Гейбриъл избута настрани чинията си и скръсти ръце на масата.
— Или се омъжи за мен, защото искаш да изпиташ отново онова, което преживя онази нощ в лабиринта на Брантли?
Фийби моментално се изчерви.
— Както тогава ти казах, беше ми много приятно, милорд, но не бих се омъжила само за да изпитам отново подобни усещания.
— Тогава защо се омъжи за мен?
Фийби отпи голяма глътка от виното си. После остави чашата, но в жеста й личеше леко раздразнение.
— Защото много те харесвам. И ти добре знаеш това.
— Харесваш ме?
— Да — тя си играеше с вилицата.
— Повече ли ме харесваш от Нийл Бакстър?
Фийби се намръщи.
— Разбира се. Нийл бе много мил с мен и се интересуваше от средновековна литература. Но истината е, че не го обичах. За мен той никога не е бил нещо повече от приятел. И това е една от причините да се чувствам толкова виновна за трагичната му участ. Все пак той напусна Англия, защото бе твърдо решен да намери начин да спечели ръката ми.
— Фийби, баща ти е платил на Бакстър солидна сума пари, за да напусне Англия — направо й каза Гейбриъл. — Точно затова Бакстър е отишъл в южните морета. Това, че те е ухажвал, е било просто номер, за да измъкне пари от семейството ти.
Фийби не помръдна. Очите й се разшириха от объркване и смущение.
— Не ти вярвам.
— Тогава попитай баща си — Гейбриъл отпи от виното си. — Самият Кларингтън ми каза истината. Тогава се опита да ме подкупи и съвсем между другото спомена, че при Бакстър този метод е дал добър резултат.
— Баща ми никога не ми е казвал, че е дал пари на Нийл, за да напусне Англия.