Един час по-късно той откри, че не е заключила вратата на спалнята си. Дори не беше там.
Гейбриъл обърна наопаки целия замък да я търси. Най-сетне разбра, че явно се е оттеглила в кулата, в малката стаичка, която той използваше за кабинет. И се бе заключила вътре.
Гейбриъл заблъска по вратата.
— Фийби, какво, по дяволите, правиш?
— Смятам да прекарам нощта тук, Гейбриъл — извика тя отвътре. — Искам да помисля. Трябва да обмисля това сама.
Гейбриъл си спомни за Дамата в кулата. Ръкописът се намираше на една от лавиците в библиотеката. Ако я открие, вероятно никога повече няма да му проговори.
Никога не би разбрала, защо книгата е негово притежание. Ще си помисли най-лошото. А в този случай най-лошото бе самата истина. Той беше отговорен за смъртта на Нийл Бакстър.
Гейбриъл изтръпна при мисълта за надвисналата катастрофа. И точно тогава разбра, че и той е способен почти на всичко.
12
Фийби запали огъня, приготвен в камината. После се изправи и огледа малката каменна стая на светлината на пламъците. Веднага разбра, че това сигурно е кабинетът на Гейбриъл.
Почувства се като натрапник, но в същото време бе непреодолимо заинтригувана от мисълта, че тази стая е толкова тясно свързана с Гейбриъл. В нея можеше да почувства душата му.
Откри стаичката в кулата съвсем случайно, докато търсеше къде да се скрие. Беше взела със себе си възглавница и юрган, защото бе твърдо решена да прекара нощта тук. За нея нямаше и капчица съмнение, че тази нощ Гейбриъл ще се опита да упражни съпружеските си права. Все пак той бе невероятно сладострастен. Освен това не беше човек, който ще пренебрегне едно недвусмислено предизвикателство, а тя действително го бе предизвикала.
А да предизвикваш един странстващ рицар винаги бе огромна грешка.
Може би ако се бе опитала да му обясни какво чувства, би могла да избегне конфронтацията, помисли си Фийби. Но вече бе прекалено късно. Лошото се беше случило. Освен това тя въобще не бе в настроение да обяснява каквото и да е. Беше прекалено наранена и ядосана.
Като се замислеше за месеците, които бе изгубила, за да се чувства виновна заради Нийл Бакстър, направо й се искаше да крещи от яд. Наистина ли я е излъгал? Трудно беше да го повярва. Сигурно съществува някакво обяснение за всичко, което се бе случило.
А когато се замислеше за това, как Гейбриъл я бе накарал да повярва, че наистина ще й помогне в разследването й, направо й се искаше да заплаче. Гейбриъл определено я бе измамил. И от това я болеше най-много.
Разбира се, ако трябваше да е съвсем честна пред себе си, трябваше да признае, че и тя не му бе казала някои неща още от самото начало. Но не с цел да го заблуди, мислеше тя. Просто така се бе случило, заради лошо стечение на обстоятелствата, върху които нямаше никаква власт.
А доколкото можеше да прецени, Гейбриъл нямаше подобно оправдание. Все пак може би той не вижда нещата в тази светлина.
Прекалено трудно бе да се справи с всичко това, особено след ден като този. Трябваше й време, за да обмисли всичко. Време, за да реши какво да стори сега. Трябваше по някакъв начин да успее да направи така, че бракът й да потръгне.
Тя седна на бюрото на Гейбриъл. Точно на това място той пише романите си, осъзна тя. Почувства се странно близко до него, както бе седнала на мястото му в осветената от огъня стая. Пресегна се и взе една от писалките му. С тях той създава легенди. Тази мисъл я изпълни със страхопочитание.
Някакво драскане откъм прозореца внезапно я откъсна от мислите й. Изплашена, Фийби изпусна перото и скочи на крака. Ръката й инстинктивно докосна гърлото, когато отново чу шума отвън.
Това не беше звукът от клон, който драска по каменната стена, осъзна Фийби. Стаята се намираше на три етажа височина над земята, а около прозореца нямаше дървета.
Драскащият, стържещ звук отново долетя до слуха й. Тя отново си напомни, че не вярва в духове. Но замъкът беше много стар и сигурно в него са се случвали ужасни неща, несъмнено тук се е проливала кръв.
Чу се тихо тупване и една тъмна фигура се приземи на тесния перваз. Една ръка заблъска по прозореца. Фийби бързо отстъпи към вратата и затърси опипом ключалката. Вече бе готова да се разпищи.
Точно в този момент прозорецът с трясък се отвори и Гейбриъл скочи в стаята. Зад него се виждаше дълго, дебело въже. Фийби разбра, че то виси от покрива. Тя се втренчи в Гейбриъл, зяпнала от изненада и зараждащ се ужас.
— Добър вечер, мила ми съпруго — очите на Гейбриъл блестяха на светлината на огъня, докато той бавно смъкна ръкавиците си. Дори дишането му не бе учестено. Беше свалил сакото и връзката си, за да улесни спускането. Бялата му риза бе изцапана с прах и ботушите му бяха издраскани. — Сигурно не би трябвало да се изненадвам, че вкусът ти към първите брачни нощи е доста странен.