Фийби най-сетне успя да проговори.
— Гейбриъл! Глупак такъв! Господи, можеше да се пребиеш!
Тя се втурна покрай него и се надвеси през прозореца. Тежкото въже се поклащаше над главата й. Земята се виждаше далеч, далеч под нея. Фийби затвори очи и в съзнанието й изникнаха ужасяващи гледки. Съвсем лесно можеше да си представи тялото на Гейбриъл, размазано на камъните в двора.
— Радвам се, че си запалила огъня — Гейбриъл протегна ръце към топлината. — Тази вечер вън е доста мразовито.
Фийби отдръпна глава от прозореца и се извърна, за да го погледне.
— Спуснал си се от покрива!
Той сви рамене.
— Това бе единственият възможен път. Вратата на стаята ми се стори заключена. Но това сигурно е чиста случайност.
Фийби наистина се ядоса.
— Рискувал си живота си само за да упражниш съпружеските си права? — извика тя.
Гейбриъл я оглеждаше от глава до пети със собственическо изражение.
— Не мога да се сетя за по-добър повод.
— Да не си луд? — на Фийби определено й се искаше да го замери с нещо. — Най-тъпото, безумно, откачено нещо, което можеш да направиш! Не мога да повярвам. Нямаш ли капчица разум?
— Това обвинение звучи много странно, изречено точно от теб.
— Не е смешно! Можеше да се пребиеш!
Той сви рамене.
— Не беше по-трудно, отколкото да се изкачи корабна мачта.
— Божичко! Точно такава сцена има в Дамата в кулата — Фийби бързо прекоси малкото разстояние, което ги разделяше, и се спря точно пред него. — Не бива повече никога, абсолютно никога да правиш така, чу ли?
Очите на Гейбриъл пламтяха. Той хвана лицето й в дланите си.
— Ще го направя отново, ако пак избягаш от мен.
— Гейбриъл, изплаши ме до смърт. Само като си затворя очите и виждам тялото ти долу, на камъните. Не бива повече да рискуваш така.
Той прекъсна протестите й с една бърза, властна целувка.
— Обещай ми, че повече никога няма да бягаш от мен!
Тя разпери пръсти на гърдите му и огледа свирепото му лице.
— Обещавам. Заклеваш ли се, че повече никога няма да направиш подобно безразсъдно нещо?
Палците му погладиха страните й.
— Нима си толкова загрижена за мен?
Устните й потрепнаха.
— Знаеш, че е така.
— Значи няма повече да бягаш или да се заключваш от мен. Защото ако го сториш, ще те последвам, дори ако трябва да се спусна по стената на замък с въже.
— Но, Гейбриъл…
— Дори да трябва да сляза в самия ад — тихо се зарече Гейбриъл.
Фийби почувства как нещо в нея се разтапя.
— О, Гейбриъл…
— Ела тук, ти си моята дама от кулата — Гейбриъл я притегли към силното си тяло. Дланта му се плъзна по гърба й, като я притисна към мускулестите му бедра.
Фийби тихичко изскимтя, а Гейбриъл притисна устни към нейните в целувка, която сякаш възпламени цялото й тяло. У нея се надигна топлина, примесена с някакъв неопределен копнеж, толкова силен, че в очите й се появиха сълзи. Тя сведе поглед, обви ръце около врата му и се отдаде на топлите вълни на чувствата си.
— Ето така трябва да е между нас, сладката ми — прошепна Гейбриъл. — Разбрах го още от първия път, когато те видях.
— Наистина ли? — сега Фийби едва се държеше на краката си. Беше се вкопчила в него и докосна с устни мъжествените очертания на брадичката му. После извърна глава и целуна вътрешната страна на китката му. — Не смеех да се надявам, че и ти може да изпитваш към мен онова, което чувствам аз.
Той се усмихна до бузата й.
— А какво точно изпитваш към мен?
Тялото й потръпна.
— Обичам те.
— О, моята сладка Фийби — ръцете му се стегнаха около нея и я притеглиха надолу върху завивката, която тя бе разстлала на килима пред огъня.
Фийби почувства как стаята се завъртя около нея. После се озова легнала по гръб на земята, а полите й се бяха надиплили около коленете й. Съзнаваше, че Гейбриъл се изтяга до нея. Кракът му се промъкна между бедрата й и лекичко ги разтвори, а тялото му я прикова нежно към пода. Когато тя отвори очи, разбра, че той се взира в лицето й.
— Гейбриъл, много мислих за тази страна на нещата.
— Така ли? — той бавно прокара устни по нейните, търсейки отговор.
— Да. Толкова ми харесват целувките ти! Харесва ми и как ме докосваш.
— Радвам се — Гейбриъл нежно целуна извивката на рамото й. — Защото определено много обичам да те докосвам.
— Въпреки това — побърза да каже Фийби, — все си мисля, че може би ще е най-добре, ако почакаме малко, преди да консумираме брака си.