— Стори ми се, че вече не ми се сърдиш — той нежно гризна ухото й.
— Не ти се сърдя — призна тя. Как би могла да му се сърди, когато разпалва такъв огън в нея? — Но все още има много въпроси, които трябва да изясним. Като въпросите, които изникнаха по време на вечерята. Гейбриъл, все още знаем толкова малко един за друг!
— Струва ми се, че се съгласи повече да не бягаш от мен.
— Няма да бягам — веднага го увери Фийби. — Ще живеем като мъж и жена. Но просто исках да кажа, че може би трябва да почакаме, преди да станем мъж и жена наистина.
Той отново хвана главата й в ръцете си. Фийби го погледна, свела клепки. Светлината на огъня придаваше необичайна острота на ястребовите му черти, а невероятните му очи изглеждаха още по-загадъчни.
— Кажи ми пак, че ме обичаш, Фийби!
— Обичам те — прошепна тя.
Устните му бавно се разтегнаха в усмивка.
— И вече сме женени. Няма нужда да чакаме.
Фийби събра смелост да каже онова, което толкова я терзаеше.
— Но аз въобще не съм сигурна какво точно изпитваш към мен, Гейбриъл. Тази сутрин избягах от теб, защото се страхувах, че искаш да се ожениш за мен заради някакво неуместно чувство за рицарски дълг.
Той отново захапа върха на ухото й и лекичко стисна зъби, само толкова, че да я сепне.
— Довери ми се, мадам, причината да ти предложа брак съвсем не е тази.
— Сигурен ли си? — настояваше тя. — Защото наистина не искам да си мисля, че си се чувствал длъжен да се ожениш за мен.
Той се втренчи в очите й.
— Желая те по-силно от всичко на света.
Фийби видя копнежа в очите му.
— Гейбриъл! Наистина ли?
— Да, а сега ще ти покажа колко сериозно говоря! — Гейбриъл нежно притисна устните си към нейните, а езикът му се промуши подканващо между тях. Той се наслаждаваше на вкуса й, но искаше и тя да се остави на усещанията си.
С женската си интуиция Фийби най-сетне осъзна, че това е начинът, по който той й разкрива чувствата си. Той я обичаше. Не би могъл да я люби така, ако не изпитва също толкова силна обич, колкото бе нейната.
Гейбриъл откри връзките, които придържаха роклята й и с няколко бързи движения ги развърза. Миг по-късно Фийби почувства пламенните му ласки по голото си тяло, Гейбриъл я бе освободил от роклята и ризата, която носеше под нея. Сега дланта му се плъзна по гърдите й.
Усети колко грапави са пръстите му, когато погалиха зърната й. Внезапно тя се сепна. Очите й се разшириха от слисване, когато осъзна, че е съвсем гола, останала само по копринени чорапи.
— Няма нищо, сладката ми. Ти си прелестна — ръката на Гейбриъл бавно обхождаше тялото й, нежно, уверено, подканващо. — Господи, толкова си красива! — той наведе глава и обсипа вдлъбнатината между гърдите й с мънички топли целувки.
Фийби изви тялото си към него. Смущението й бързо се стопи под горещината на желанието му, която тя ясно съзнаваше.
Ръката му се сключи около глезена й, после се плъзна по дължината на крака й, докато стигна бедрото. Не откопча жартиера й. На Фийби й се стори някак странно да е само по чорапи.
Тя извърна лице и го притисна към рамото му, а пръстите й любопитно се мушнаха под ризата му. Усети твърдите косъмчета на гърдите му и остана очарована. Съвсем импулсивно докосна с връхчето на езика си топлата му кожа. Гейбриъл рязко си пое дъх.
— Колко си вкусен! — прошепна тя.
От гърдите му се изтръгна тих, пресипнал смях, който бързо се превърна в дрезгаво стенание. Ръцете му хванаха дупенцето й и нежно го стиснаха.
— Копнея за теб вече седмици наред.
Фийби усети как твърдата дълга издатина на мъжествеността му издува тесния му панталон. Това доказателство за силното му желание я изпълни с приятното съзнание за женската й власт. Чувстваше се като в бляскав, ослепителен сън. Но това не е сън, напомни си тя. Всичко това е действителност.
— А аз те обичам вече седмици наред!
Пръстите му пропълзяха върху триъгълникът тъмни косми там, където бедрата й се събираха, и затърсиха меките, влажни гънки, Фийби тихичко извика, когато пръстът му изпитателно се промъкна между тях.
— Да — задъхано прошепна Гейбриъл. — Да, сладката ми!
Ръката му се отдръпна от топлото местенце между краката й. Той леко се отдели от нея и нетърпеливо съблече ризата си.
Притворила леко клепки, Фийби наблюдаваше как той изу ботушите си. После Гейбриъл се изправи, за да събуе панталона си.
Фийби се втренчи в невероятно възбуденото му тяло. Никога не бе виждала мъж в това състояние. Устните й пресъхнаха, а очите й мигновено отскочиха, за да срещнат погледа му.
Гейбриъл коленичи до нея и я притегли, за да седне до него. Притисна я силно до гърдите си и нежно прошепна: