— Не се бой от мен, Фийби. Каквото и да се случи, не се плаши от мен.
Тя обви ръце около кръста му и се вкопчи в него.
— Не се боя от теб.
— Вярваш ли ми?
— Да! Вярвам ти и винаги ще ти вярвам!
— Радвам се — той целуна вратлето й и отново я притегли по гръб на килима.
— Просто не предполагах, че… че си толкова…
— Толкова какво? — попита той и лекичко гризна шията й.
— Толкова легендарен в пропорциите си — едва успя да продума тя.
Гейбриъл се разсмя, Фийби почувства, че ужасно се изчервява.
— Тази нощ двамата ще създадем една прекрасна легенда, мила моя. Достойна за песните на всеки средновековен бард.
Устните му запълзяха по кожата й с опияняваща топлина, нежни и успокояващи, възбуждащи и подтикващи я към отговор. Ръцете му се движеха върху нея, сякаш я изучаваха с невероятно интимните си ласки. Тялото му я притискаше почти до болка към твърдия под, но въпреки това тя изпитваше безкрайна наслада от тежестта му.
Малко неуверено тя погали силния му гръб, после впи пръсти в твърдите мускули на бедрата му. Толкова е силен, мислеше си тя, и все пак целият потръпваше и при най-лекото докосване на връхчетата на пръстите й.
Фийби осъзна, че не може да се насити на удоволствието да усеща реакцията му на ласките й. Където и да го докоснеше, той трепваше така, сякаш запалваше нещо дълбоко в него. Мъжествеността му мощно се притискаше към вътрешната страна на бедрото й.
— Кълна се, не мога да чакам повече — гласът на Гейбриъл бе дрезгав от страстта му. — Разтвори се за мен, сладката ми жена! Трябва да вляза в теб, иначе ще полудея.
Тя разтвори разтрепераните си крака. Той веднага решително се настани между бедрата й и се плъзна нагоре, докато жезълът му се притисна към нея. Фийби тревожно помести глава по килима, когато осъзна колко голям е в действителност.
— Гейбриъл?
— Увий се около мен, Фийби — той хвана краката й под коленете и ги повдигна. После ги намести около себе си. — Да, точно така. А сега се хвани за раменете ми. Стисни ме здраво, Фийби, колкото можеш по-силно.
Тя се вкопчи в гладките му, мощни рамене. Никога не се беше чувствала по-уязвима. Но го обичаше, напомняше си тя, и копнееше за това сливане на телата им не по-малко от него. В страстта си те бяха също толкова единни, колкото и в любовта към средновековните легенди.
— Точно така — Гейбриъл целуна шията й и се притисна още по-настоятелно към тялото й. — Много си стегната, но си и много влажна. Не знам колко бурно ще е първото ни плаване, но трябва да ми се довериш. Всичко ще е наред!
— Всичко е наред, Гейбриъл — тя се повдигна колебливо към него. — Искам те!
— Вече никога няма да ти се наситя — той се пресегна и я разтвори с пръсти, после бавно се насочи към тесния топъл вход на тялото й.
Фийби затаи дъх, без да знае какво да очаква, но с пълното съзнание, че се нуждае да го почувства в тялото си. Трябваше да го има. Инстинктивно стегна краката си около кръста му.
— Фийби, чакай, не искам да те заболи!
Лицето на Гейбриъл представляваше измъчено олицетворение на неимоверния самоконтрол. Но когато Фийби още веднъж повдигна тялото си към него, нещо в него сякаш се пречупи.
— Да! О, боже, да…
С един мощен тласък той нахлу в нея.
Шокът и изненадата сякаш зашеметиха Фийби. Внезапно тя бе прекалено изпълнена, разтегната, като в капан под тежестта на Гейбриъл. Той бе в нея.
Не знаеше дали изпитва болка. Не знаеше какво изпитва. Усещането бе просто неописуемо. Тя тихичко извика и се вкопчи в раменете на Гейбриъл.
Той отново потръпна.
— Давай, забий ноктите си в мен! Бог ми е свидетел, така дълбоко съм потънал в теб, че може би съм загубен завинаги!
Фийби бързо преглътна.
— Мисля, че стига толкова — каза тя с немощно гласче. — Може би сега трябва да спрем.
— Не бих могъл да спра точно сега, дори и земята да се разтвори и жив да ме погълне — Гейбриъл отчасти се измъкна от нея, после отново бавно и неумолимо се плъзна навътре. — Толкова е хубаво, сладката ми! Никога не съм изпитвал по-голяма наслада.
Фийби продължаваше да стиска краката си, обвити около кръста му. Чувствената магия отпреди малко бе съвсем изчезнала. Чувстваше се неудобно, но не изпитваше истинска болка. Усещането Гейбриъл да е в нея бе невероятно странно. Но той очевидно изпитваше удоволствие, а тя го обичаше толкова много, че не можеше да му откаже онова, което явно така силно желаеше.
— Прегърни ме — гласът му бе изпълнен със сурова страст. — Прегърни ме, Фийби, нуждая се от теб!
Тя обви ръце около него и го притисна силно към себе си, отдала цялото си тяло, докато той внезапно извика и целият се стегна, изопнат като струна върху нея. Тя усети как мускулите на гърба и бедрата му станаха твърди като стомана, докато той се изливаше в тялото й.