После се отпусна върху й, сякаш останал без сили.
Дълго време Фийби стоя притихнала под Гейбриъл, заслушана в постепенно успокояващото му се дишане. Бавно погали гърба му и усети капчиците пот, избили по кожата му. Приличаше на жребец след изтощително надбягване, помисли си тя.
Нейният жребец.
След малко Гейбриъл простена и с нежелание се измъкна от нея. Търколи се настрани, отпусна ръка върху очите си и я притегли до тялото си.
— Следващия път ще ти е много по-хубаво, Фийби. Обещавам ти!
— И сега не беше зле — съвсем честно си призна тя. — Доста странно, но не и неприятно.
Той слабо се засмя.
— Следващия път ще крещиш от удоволствие, кълна ти се. Това ще е моята мисия и няма да си отдъхна, докато не я изпълня.
Фийби се усмихна и скръсти ръце върху влажните му гърди.
— Никога не бих сторила нещо толкова неподобаващо на една дама, като това, да крещя.
— Само почакай и ще видиш! — той вдигна ръка от очите си и прокара пръсти през заплетените й коси. — Огънят в косата ти гори също толкова силно и в цялото ти тяло. Ти си удивително създание.
— Нима?
— Определено — Гейбриъл отново затвори очи. — Сега ще си починем малко и след това ще се облечем и ще слезем долу в спалнята ми.
— И тук ми харесва — каза Фийби.
Гейбриъл не отвори очи.
— Нямам намерение да прекарам цялата си първа брачна нощ на пода на кабинета си.
Но само след няколко секунди той вече спеше, а ръката му все още притискаше Фийби.
Дълго време тя остана загледана в него, смътно съзнавайки рояка нови впечатления, които се тълпяха в съзнанието й. Усещаше леко парене между краката си и мъжката му миризма по тялото си. Чувстваше се някак лепкава, топла и малко неспокойна.
Значи това било да си омъжена. Би могла да се справи, реши Фийби. Наистина й харесваше тази топла интимност, макар че самото правене на любов не й се струваше кой знае какво. Встъпителната част определено бе много приятна. Но истинската радост се състоеше не в друго, а в прелестното задоволство от мисълта, че сега Гейбриъл й принадлежи.
Ето, че е омъжена за човека, когото обича, а и той явно е влюбен в нея, макар да му е трудно да го каже с думи. Тя добре знаеше, че много жени нямат този късмет. За повечето хора бракът беше съвсем практично нещо и се сключваше заради богатство, социално положение или наследство.
Тя бе една от малкото щастливи жени в познатия й свят, които са се омъжили по любов. А как само щеше да развали всичко тази сутрин, когато се опита да избяга! Може би Гейбриъл имаше право, когато я нарече безразсъдна.
Фийби почувства, че се е схванала на твърдия под и внимателно се протегна. Ръката на Гейбриъл се изплъзна от гърдите й, но той не се събуди. Явно беше съвсем изтощен. Бе прекарал доста тежък ден, и то меко казано.
Тя бавно се надигна и огледа кабинета. Беше съвсем будна и някак странно напрегната. Последното, което искаше да прави точно сега, бе да спи. А библиотеката на Гейбриъл сякаш я подканваше да я разгледа.
Внимателно стана от постланата на пода завивка и се вмъкна в бялата ленена нощница, която бе донесла със себе си. После се приближи до най-близката лавица книги.
Разгледа редицата подвързани с кожа томчета, подредени зад стъклото на библиотеката, и остана много впечатлена. А когато си припомни, че това е само малка част от великолепната му колекция, поклати глава, съвсем удивена. Едно от големите предимства да е омъжена за Гейбриъл, самодоволно си помисли тя, бе, че вече има достъп до библиотеката му.
Повдигна се на пръсти и започна да чете заглавията. И внезапно дъхът й спря, тъй като погледът й бе паднал върху едно много познато на вид томче. Тя зяпна от изненада и не искаше да повярва на очите си. Но те наистина не я лъжеха. Томчето си стоеше пред нея, а златните букви на заглавието му проблясваха: Далата в кулата.
Това беше нейната книга. Нямаше никакво съмнение.
Съвсем смаяна, Фийби погледна през рамо към Гейбриъл. Не бе помръднал от мястото си, но сега очите му бяха широко отворени. Наблюдаваше я, а изражението му бе съвсем неразгадаемо на трепкащата светлина на огъня.
— Казах ти, че ще изпълня мисията — тихо каза той. — Обещах ти да се погрижа да си възвърнеш твоето копие на Дамата в кулата, и то преди края на сезона.
Фийби бавно се извърна към него.
— Открил си я, но си забравил да ми кажеш? Гейбриъл, не разбирам — изведнъж лицето й се озари от внезапното прозрение: — Чакай малко, тя е трябвало да бъде сватбеният ми подарък, нали?