— Фийби, изслушай ме!
Но Фийби бе съвсем сигурна, че е разбрала всичко.
— Каква чудесна изненада! Съжалявам, че я провалих, но това няма значение. Възхитена съм! Къде я откри? Кой бе собственикът й?
Той бавно се надигна, без да обръща внимание на голотата си. Отблясъците от огъня играеха по широките му рамене и придаваха златисти отблясъци на загорялата му кожа. Вдигна едното си коляно и подпря ръка на него. В смарагдовите му очи се събираха заплашителни сенки.
— Аз съм собственикът на книгата, Фийби.
Фийби преглътна, изпълнена със съмнения.
— Какво искаш да кажеш? Откъде я взе?
— Взех я от каютата на Бакстър, след като превзехме кораба му — гласът на Гейбриъл бе странно лишен от всякаква интонация. — Бакстър предпочете да се хвърли в морето, вместо да бъде обесен. Скочи зад борда и изчезна. Всички предположиха, че се е удавил.
— Ти си превзел кораба му? — Фийби почувства как изведнъж коленете й са омекнали. Бавно се свлече на столчето до прозореца и стисна ръце в скута си. — Мили боже! Гейбриъл, нима признаваш, че ти си бил пират в южните морета? Отказвам да повярвам в това!
— Радвам се. Защото не бях пират. Просто един много усърден бизнесмен, който се опитваше да си изкарва прехраната от търговията с перли. Бакстър бе този, който се зае с пиратството, когато пристигна на островите.
— Невъзможно! — веднага извика Фийби. — Той не би направил подобно нещо!
— Няма никакво значение дали вярваш или не. Това е самата истина. Очевидно му се е сторило много по-лесно и бързо да стане разбойник, отколкото да се захване със законна търговия по море. Скоро се превърна в ужасна напаст за моята компания, а и за много други. Някой трябваше да се погрижи за него и да го отстрани.
— Напаст — повтори като ехо Фийби, докато съзнанието й лудо се опитваше да се справи с всичко това.
Лицето на Гейбриъл бе съвсем мрачно.
— Успя да си намери собствен кораб. После нападна два от корабите на моята компания и ги превзе, като уби много хора от екипажите им. Открадна огромно количество стока, включително един изключително ценен комплект бижута, изработени от тъмни перли, злато и диаманти. След тази случка реших да го открия, преди да е нанесъл още щети.
Фийби се бе втренчила в Гейбриъл, съвсем изумена.
— Мили боже! Това е невероятно. Не мога да повярвам, че толкова съм се лъгала в Нийл.
— Защото се е правел на Ланселот, докато е кроял как да изнуди баща ти? Бакстър беше много хитро копеле. И ти не си единствената жена, която е успял да заблуди.
Лицето на Фийби пламна.
— Караш ме да се чувствам като пълна глупачка!
Изражението на Гейбриъл се посмекчи.
— Ти не си глупачка, сладката ми, но си много наивна. Жените са съвсем уязвими, когато си имат работа с мъже като Бакстър. Всички копнеят да повярват в илюзиите, които той им предлага.
Ръцете на Фийби се стегнаха в скута й.
— Говориш така, сякаш си познавал и други жени, които са му повярвали, че е Ланселот.
— Докато бе на островите, Бакстър успяваше да се представя за преуспял човек, който се занимава със законна корабна търговия. Движеше се свободно сред онези от нас, които търгуваха по море, като по този начин успяваше да получи информация за сделките и пътуванията ни и след това причакваше и нападаше корабите ни — погледът на Гейбриъл сега бе съвсем твърд. — Въртеше се и около жените, за да разбере подробности относно вида на товара и курса на корабите.
— Жените?
— Съпругите, дъщерите и… — Гейбриъл се поколеба за миг, — и други. Омайваше ги и те с готовност му издаваха всичко, което желаеше да научи.
— Разбирам — известно време Фийби помълча, като се мъчеше да сглоби късчетата на цялата история. — През цялото време си притежавал книгата ми. Ти си бил човекът, когото съм искала да открия.
— До известна степен, да.
Тя го погледна право в очите.
— Защо не ми каза?
— По много причини. И главната е, че ти бе убедена, че собственикът на книгата е пират и убиец.
Тя се усмихна колебливо.
— Разбира се. Естествено, ти си се боял да признаеш, че притежаваш книгата, да не би аз да си помисля най-лошото за теб.
— По дяволите! — Гейбриъл присви очи. — Не съм се боял да го призная, просто имах други планове.
— Какви други планове?
— Омръзнаха ми тези глупости — мрачно и решително каза Гейбриъл. — Крайно време е всичко да излезе наяве. Да започнем отначало. След като те срещнах на онзи пуст път в Съсекс, реших, че те желая. А само чрез книгата можех да се добера до теб.
Очите на Фийби се разшириха.
— Искаш да кажеш, че от самото начало си разбрал, че искаш да се ожениш за мен? Гейбриъл, това е толкова романтично! Наистина трябваше да ми кажеш!