Гейбриъл се изправи и удари с длан по полицата над камината.
— По дяволите, жено, защо непрекъснато се опитваш да виждаш в мен героичен рицар, изпълнен с почтени намерения? — той извърна глава и я погледна с яд в очите. — Казах ти, че те желаех. И за да съм съвсем откровен, казвам ти, че въобще не мислех за женене. Не и в началото на връзката ни. Исках те в леглото си. Плановете ми се простираха само до там.
— О! — тя не знаеше как да отговори на това. Все пак поне я е желаел, помисли си тя. — Значи си се съгласил да ми помогнеш в мисията ми, за да имаш възможност да ме опознаеш по-добре?
— За да те вкарам в леглото си, по дяволите!
Тя се усмихна с лека надежда.
— Е, значи намеренията ти може и да не са били съвсем почтени в началото.
— Можеш да си сигурна, че не бяха.
— Но бързо си ги променил и това е важното. Намеренията ти са станали почтени, когато си ме опознал по-добре.
— Проклятие! Та ти отказваш да видиш истината, дори когато е пред очите ти — Гейбриъл се пресегна за панталона си и го нахлузи с бързо, ядосано движение. — Намеренията ми съвсем не се подобриха, когато открих, че си дъщеря на Кларингтън. Точно обратното, станаха доста по-лоши.
— По-лоши?
Той махна леко с ръка, а жестът му бе пълен с отвращение.
— Фийби, когато разбрах коя си в действителност, реших да те открия с единствената цел да те използвам, за да си отмъстя на семейството ти. Смятах да те прелъстя, за да унижа баща ти. Ето ти истината. Сега разбираш ли?
Тя примигна, за да възпре сълзите си и храбро се усмихна.
— Може би отмъщението е било първоначалната ти цел, но не изпълни плана си, нали? Вместо това се ожени за мен.
Той застана срещу нея, сложил ръце на кръста си.
— Точно така.
— Което значи, че в крайна сметка благородната ти природа е взела връх и те е накарала да промениш плана си — заключи Фийби.
— Дявол го взел, щом искаш да вярваш в това, кой съм аз, та да ти противореча?
— Ожени се за мен заради вроденото ти благородство — Фийби прехапа треперещите си устни. — Но не ме обичаш, така ли е, милорд?
Очите му блестяха.
— Само не ме обвинявай, че съм те заблуждавал по този въпрос. Поне този грях не можеш да ми припишеш. Никога не съм твърдял, че те обичам. Казах ти, че те желая, и това е самата истина. Цялата истина.
— Ожени се за мен, за да ме спасиш от възможен скандал.
— Уверявам те, че не съм толкова благороден — изръмжа той. — Всичките ми рицарски възгледи бяха изпепелени още преди осем години. А животът в южните морета не помогна с нищо, за да се възродят. Не съм никакъв герой-закрилник на любовта и справедливостта.
— Тогава защо се ожени за мен?
— Ожених се за теб, защото смятам, че ще станеш добра графиня — изрева в отговор той. — Родословието ти е безупречно. А още по-важното е, че, колкото и да е вбесяващо, безразсъдството ти говори за храброст и дързост. И точно тези качества смятам да възпитам у синовете си. Освен това намирам те за далеч по-интересна от всяка друга дама, която съм срещал, откак се помня. И те желая.
— Но не ме обичаш.
— Никога не съм твърдял, че те обичам.
— Не, но се надявах, че може да се научиш на това — обясни Фийби. — И точно затова днес поех най-големия риск през живота си.
Той я погледна, невярващ на ушите си.
— Наричаш това, че се омъжи за мен, най-големия риск през живота си?
— Да.
— Това си е чиста обида, по дяволите — викна Гейбриъл. — Съвсем сериозно възнамерявам да бъда добър съпруг.
— Нима?
Той пристъпи напред и се надвеси заплашително над нея.
— Да, точно така. А в замяна очаквам добра съпруга, за бога!
Фийби наклони глава настрани, като го огледа изпитателно.
— А какво представлява една добра съпруга според твоите виждания?
Той хвана брадичката й в дланта си. Очите му хвърляха яростни искри.
— Убеден съм, че умишлено ме предизвикваш, мадам. Въпреки това, ще ти обясня точно какво искам от теб. Искам да получа уважението и подчинението, което една добра съпруга е длъжна да показва на своя господар.
— Аз те уважавам, Гейбриъл. Но никога не съм умеела да се подчинявам.
— Е, тогава ще се научиш на това.
— За бога, Гейбриъл, няма нужда да се държиш толкова заплашително. И двамата знаем, че няма да ме набиеш, за да ти се подчиня.
— Така ли смяташ?
По устните й пробяга бегла усмивка и тя отстъпи назад, освобождавайки се от ръката му.
— Благородната ти природа няма да ти позволи да използваш насилие срещу жена.
— За твое добро ти казвам — изсъска през зъби той, — не е зле да спреш да се самозалъгваш, че притежавам благородна природа.
— Наистина се надявам да не ме лишаваш от единствената илюзия, която ми е останала — тя се приближи към библиотеката и отвори стъклените вратички.