— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това? — попита Гейбриъл.
— Каза ми, че Нийл Бакстър, единственият мъж, който някога е твърдял, че ме обича с чисто и благородно сърце, ме е излъгал — Фийби измъкна Дамата в кулата от рафта. — И се оказва, че съм се омъжила за човек, който твърди, че въобще не ме обича, а точно тази участ винаги съм се стремяла да избегна. Като се вземе предвид всичко това, милорд, ясно се вижда, че това съвсем не е сватбеният ден от мечтите ми.
— Фийби…
— Лека нощ, милорд — притиснала тежкото томче към гърдите си, Фийби тръгна към вратата.
— По дяволите, Фийби, искам да говоря с теб.
— За какво? За същността на благородството? Повярвай ми, сега съм добре запозната с този въпрос. Нямам нужда от повече разяснения по темата.
Тя отключи вратата и тръгна надолу по извитото стълбище. Каменните стъпала бяха ужасно студени под босите й крака.
13
Защо, по дяволите, не си бе държал езика зад зъбите? Гейбриъл хвърли настрана перото си и се отказа от опитите да пише. Изправи се и се приближи до прозореца. Навън валеше. Въжето, което предната нощ бе използвал, за да се спусне от покрива, все още лениво се поклащаше пред стъклото.
Да, определено трябваше да си държи устата затворена предната вечер, когато се бе събудил и бе видял Фийби, втренчена в Дамата в кулата.
Постъпи правилно, като й разказа как е придобил Дамата в кулата и за Нийл Бакстър, но не биваше да изтърсва останалото.
Трепна, когато си припомни кратката си лекция на тема уважение и подчинение. Да напомниш на жена си за тези неща навръх първата й брачна нощ може би не е най-добрият начин да я убедиш, че бракът й е бил блестящо хрумване.
Ако й се иска да вярва, че се е влюбил в нея от самото начало и че намеренията му са били почтени през цялото време, тогава кой е той, че да си позволява да я разубеждава от представите й?
Защо ли му трябваше да разбие всичките й илюзии за него, чудеше се той.
Вече цял ден Гейбриъл умуваше над този въпрос и все още не бе открил отговора.
Вчера сутринта, когато тя избяга, той бе вбесен. Беше се ядосал още повече, когато вечерта Фийби се заключи в кулата. Но гневът му бе примесен и със страх. Не можеше да го отрече. Беше уплашен, че тя ще открие Дамата в кулата, още преди да може да й обясни всичко.
Не искаше да я остави да си мисли, че е благороден рицар, но и не искаше да вярва, че е бил пират и убиец.
Просто искаше между тях да няма скрито-покрито, каза си Гейбриъл.
Той стисна зъби и се извърна от прозореца. За добро или за зло, сега тя знаеше цялата истина. След снощи между тях имаше колкото си иска откровеност.
Тя се е омъжила за човек, който първоначално е желаел само да спи с нея и който след това е решил да я използва за отмъщение. В крайна сметка се е оженил за нея заради родословието й, храбростта й, както и заради факта, че тя ще му бъде интересна компания.
И ако това не бе в състояние да разбие всичките най-съкровени илюзии на една жена за любовта, то значи нищо не може да го стори. Гейбриъл потръпна, отвратен от собствената си постъпка. Трябваше да си държи устата затворена. Нещата щяха да са толкова по-простички.
Но може би така наистина бе по-добре. В края на краищата, той се гордееше с практичното си, реалистично отношение към живота. Вече не бе сантиментален, доверчив, романтичен младеж. Беше мъж, който е наясно какво представлява светът.
Наистина беше важно Фийби да разбере, че не може повече да го разиграва с приключенията си, сякаш е домашното й кученце. Достатъчно дълго игра ролята на нейния странстващ рицар. Сега тя бе негова жена и трябваше да знае истинската същност на съпруга си.
Гейбриъл се върна до бюрото си и взе перото в ръка. В продължение на няколко минути се занимава да подостря върха му с едно ножче. После седна и се опита да пооправи някои от пасажите в Безразсъдно приключение.
Час по-късно, обграден от няколко смачкани и изхвърлени листа, Гейбриъл се отказа от усилията да свърши някаква работа. Реши да слезе долу и да види какво прави Фийби.
Най-сетне успя да я открие в библиотеката.
Отвори безшумно вратата и известно време я наблюдава изпитателно. Почувства как стомахът му се свива на топка при спомена за събитията от тяхната първа брачна нощ.
Фийби се бе свила в едно кресло до прозореца, подгънала обутите си в пантофки крака под полите на роклята си с цвят на тиква. Бледите слънчеви лъчи, които се промъкваха през тесните високи прозорци, образуваха нещо като пламтящ ореол около тъмните й коси. Деколтето й беше изпълнено с малко бяло жабо, което й придаваше вид на педантична стара мома.