Гейбриъл бе обзет от болезнено чувство на вина. Сигурно беше плакала цялата сутрин.
— Фийби? — тихо проговори той.
— Да, милорд? — тя не вдигна поглед от книгата в скута си.
— Дойдох да видя какво правиш.
— Чета — Фийби все още не го поглеждаше. Изглеждаше съвсем погълната от онова, което четеше.
— Виждам — Гейбриъл затвори вратата и тръгна напред. Спря се край камината и се загледа в наведената й глава. Разбра, че въобще не знае какво да каже сега. Отчаяно затърси подходящи думи. — За снощи…
— Хм?
Очевидната й липса на интерес към темата го накара отново да затърси думи, с които да започне. Пое си дълбоко дъх.
— Извинявам се, ако онова наистина беше далеч под очакванията ти за една първа брачна нощ.
— Не бива да се виниш — рече тя, все още с наведена над книгата глава. — Сигурна съм, че се постара според възможностите си.
Снизходителният й тон малко го изненада.
— Да, наистина, права си. Фийби, сега ние сме мъж и жена. Много е важно между нас да има пълна откровеност.
— Разбирам — Фийби отгърна още една страница от книгата си. — Знай, че нямах намерение да се оплаквам, защото ти наистина се постара да направиш преживяването приятно. Но след като си толкова горещ привърженик на откровеността, съгласна съм да бъда съвсем пряма.
Той се намръщи.
— Така ли?
— Разбира се. И казано съвсем честно, милорд, всичко беше до голяма степен разочароващо.
— Да, знам, скъпа, но това е така само защото си имала прекалено нереалистични представи за семейния живот.
— Сигурно е така — Фийби отгърна друга страница и заразглежда някаква илюстрация. — Но вината донякъде е твоя. Опасявам се, че след случилото се през онази нощ в лабиринта на Брантли, предположих, че ще изпитвам същите интересни усещания и през брачните нощи. С радост ги очаквах, но несъмнено очакванията ми са били прекалено високи.
Гейбриъл почувства, че лицето му става тъмночервено, когато разбра, че тя в действителност говори за неговото представяне в леглото, а не за разговора, който бе последвал любенето им.
— Фийби, за бога, не говоря за това!
— Така ли, милорд? — тя най-сетне го погледна, а изражението й издаваше учтиво недоумение. — Съжалявам. А за какво говореше?
Искаше му се да я хване за раменете и да я разтърси.
— Говоря ти за разговора ни, след като откри Дамата в кулата.
— О, за това ли.
— Да, точно за това. По дяволите, жено, що се отнася до любенето, няма нужда да се безпокоиш за това. Казах ти, че следващия път за теб ще е далеч по-приятно.
Фийби снизходително сви устни.
— Може би.
— Няма никакво „може би“!
— Ами, значи, може би не.
Гейбриъл присви очи.
— Може би трябва веднага да те отнеса горе в спалнята и да ти демонстрирам какво имам предвид.
— Не, благодаря.
— Защо не? — Гейбриъл стисна перваза на камината. Ако не го бе сторил, току виж ръката му се озовала около гърлото й. — Защото е средата на следобеда? Само не ми казвай, че безразсъдната Забулена дама изведнъж се е превърнала в педантична стара мома. Нима съм се оженил за една малка педантка?
— Не е това причината — тя отново се съсредоточи върху книгата си. — Просто не вярвам, че преживяването ще стане кой знае колко по-приятно, докато не съм уверена, че ти си истински влюбен в мен. Ето защо реших, че докато не се научиш да обичаш, няма да има повече такива случки.
Пръстите му стискаха перваза на камината с такава сила, че бе истинско чудо, че мраморът не се напука. Той се втренчи в ангелски невинно наведената й глава.
— Ти, дяволче такова! Значи такава била играта ти, а?
— Уверявам те, че не играя никаква игра, милорд.
— Мислиш си, че пак можеш да ме разиграваш, както преди да се оженим? Вече не съм личният ти странстващ рицар, мадам. Аз съм твой съпруг!
— Аз пък стигнах до извода, че странстващите рицари са далеч по-забавни от съпрузите.
Не бива да губи самообладание, повтаряше си Гейбриъл. Не бива да изтърве контрола над себе си. Ако иска да победи в тази малка домашна битка, трябва да остане хладнокръвен, докато го обстрелват.
— Може и да си права, мадам — рече Гейбриъл с равен глас. — Не се и съмнявам, че една твърдоглава, своенравна жена като теб смята послушните странстващи рицари за много по-забавни, отколкото съпрузите. Но сега си имаш работа точно със съпруг.
— Бих предпочела той да остане такъв само на думи.
— По дяволите! Да не си се побъркала? Това е абсолютно невъзможно. Няма да ти позволя да ме манипулираш така.
— Не се опитвам да те манипулирам — Фийби най-сетне вдигна поглед от книгата си. — Но съм твърдо решена, че преди отново да ме любиш, трябва да се научиш да ме обичаш.