Неш вдигна капака й и благоговейно извади книгата от кутията. Позлатените й ръбове проблеснаха под светлината на свещта. Очите на Гейбриъл засияха с някакъв ярък оттенък на зеленото.
Фийби почти се усмихна, въпреки новите си страхове. Тя много добре знаеше как се чувства той сега. Познатите тръпки на неописуемо вълнение и задоволство пробягаха през тялото й, когато Неш постави ръкописа на писалището и внимателно отгърна дебелата кожена корица, за да разкрие първата страница.
— О, божичко! — прошепна Фийби. Страховете й за това, доколко благоразумно бе постъпила, че извика Гейбриъл, моментално бяха забравени при вида на прелестния ръкопис.
Тя се приближи, за да огледа по-добре четирите миниатюри, разположени една до друга в горната част на заглавната страница. Древните илюстрации бяха обрамчени с великолепна плетеница от ситни бръшлянови листа. Дори отдалеч илюстрациите блестяха като редки скъпоценности.
— Прелестна е, нали? — рече Неш с голяма доза колекционерска гордост. — Купих я от един книжар в Лондон преди година. Той пък я купил от някакъв французин, който избягал в Англия заради революцията. Такъв яд ме хваща, като си помисля за всичките ония чудесни колекции от книги, които сигурно са били повредени или унищожени на континента през последните няколко години!
— Да — тихо отвърна Гейбриъл. — Войната не носи нищо добро на книгите, никъде по света — той се приближи към писалището и се загледа напрегнато в илюстрациите на ръкописа. — Господи! Наистина е удивително красиво!
— Прелестно — Фийби разглеждаше блестящите миниатюри. — Направо фантастично — тя хвърли един поглед към Неш. — Може ли да го разгледам по-отблизо?
Неш се поколеба, после сви рамене с очевидно нежелание.
— Платили сте я. Книгата е ваша. Правете, каквото искате.
— Благодаря — Фийби усещаше как Гейбриъл се е надвесил над рамото й. Тя бръкна в джоба си и извади чиста дантелена кърпичка. Огромното му, но сдържано желание да я притежава, й беше доста забавно, тъй като толкова приличаше на собствените й чувства в момента.
Тя и Гейбриъл бяха еднакви в тази своя страст, помисли си Фийби. Само друг колекционер на книги би могъл да оцени магията на такъв миг.
С помощта на кърпичката тя отгърна тънките пергаментови страници. Рицарят и магьосникът беше богато илюстриран ръкопис. Очевидно бе направен по поръчка на богат френски аристократ от Средновековието, който е ценял изкуството на илюстратора не по-малко от самата история, записана от преписвача.
Фийби поспря, за да огледа текста на старинен френски език, като не пропусна да забележи прекрасния шрифт. Когато стигна до последната страница, тя се забави за момент, за да прочете и преведе заключителните думи.
Тук свършва историята за Рицаря и магьосника — прочете тя на глас. — Аз, Филип от Блоа, разказах само истината. Тази книга бе създадена за моята дама и й принадлежи. Ако някой вземе книгата от тук, нека бъде прокълнат. Да бъде нападнат от крадци и убийци. Да бъде обесен. Ще е обречен на вечния огън на пъкъла.
— Бих казал, че това е достоен завършек — рече Гейбриъл. — Няма нищо по-хубаво от едно проклятие на края на книгата, както е бил обичаят едно време, за да накара всеки добре да помисли, преди да се захване да краде книги.
— Човек едва ли може да вини старите преписвачи дето всячески са се старали да предпазят тези невероятни произведения на изкуството от кражба — Фийби внимателно затвори книгата. Тя погледна господин Неш и се усмихна. — Много съм доволна от покупката си, сър.
— Това е само някаква си легенда за Кръглата маса — измърмори Неш. — Глупава история, написана за някоя разглезена придворна дама. Въобще не може да се сравнява с Historia Scholasticab която купих заедно с нея. Ама все пак, красиво нещо си е, а?
— Чудно красива е — Фийби внимателно постави ръкописа в кутията. — Много ще се грижа за нея, господин Неш.
— Е, тогава най-добре я взимайте и си заминавайте — Неш откъсна погледа си от ръкописа. — Тази вечер имам много работа.
— Разбирам — Фийби вдигна тежката дървена кутия.
— Аз ще нося това — Гейбриъл ловко грабна кутията от ръцете на Фийби. — Доста е тежичко за вас, не мислите ли?
— Можех и сама да се справя, благодаря.
— Както и да е, ще съм щастлив да ви я понося — Гейбриъл се усмихна загадъчно. — Ако си спомняте, наехте ме да ви служа тази вечер, нали? Ще тръгваме ли?
— Да, да, тръгвайте — измърмори Неш. Той седна на писалището си и взе перото си. — Стайлс ще ви изпрати до вратата.