Тя го погледна въпросително.
— Тогава защо Алис ще ме заведе там, долу?
— Отличен въпрос, скъпа. Няма да се откажа, докато не открия отговора.
Гейбриъл излезе от стаята и тихо затвори вратата зад себе си. Когато се озова в коридора, той повика камериерката на Фийби.
— Стой до нея, докато спи — нареди й той. — Не искам да остава сама нито за миг.
— Да, милорд. Мадам добре ли е?
— Ще се възстанови. Но не я оставяй сама, докато не се върна.
— Да, милорд.
Гейбриъл избърза надолу по стълбите. Откри Ролинс, който се мотаеше в голямата зала.
— Мадам добре ли е вече? — загрижено попита Ролинс.
— Да. Веднага доведи при мен прислужницата Алис.
Ролинс изглеждаше объркан.
— Алис?
— Руса, доста симпатична и доста стара, за да е все още само прислужница.
— Не мисля, че в персонала има прислужница на име Алис, милорд. Но ще попитам и госпожа Кримптън.
— Направи го. Аз ще съм долу до входа на катакомбите.
— Да, милорд.
Гейбриъл взе една свещ от библиотеката и отиде до дъното на голямата зала. Слезе по тесните, разкривени стъпала и се закова на място, когато забеляза, че тежката врата в подножието им е заключена.
Десет минути по-късно Ролинс се завърна. Лицето му бе много сериозно.
— Нямаме прислужница на име Алис, сър.
Гейбриъл почувства как отново по гърба му пролазиха ледени тръпки.
— Днес в къщата е имало жена, която е твърдяла, че се казва Алис и че работи тук.
— Съжалявам, че трябва да го кажа, сър, но наистина не знам за такава. Може ли да попитам защо я търсите?
— Няма значение. А сега влизам в катакомбите. — Гейбриъл откачи ключа от куката на стената.
— Може би е добре да дойда с вас, сър.
— Не, Ролинс. Предпочитам да останеш тук и да държиш нещата под око.
Ролинс изправи рамене.
— Да, милорд.
Гейбриъл отвори тежката врата и пристъпи в тъмния каменен проход. Светлината на свещта разкри в прахта следите от стъпките на двама души. Някой наистина е вървял заедно с Фийби в този тунел. Някой, който е твърдял, че се казва Алис.
Гейбриъл бързо тръгна по следите в прохода. Когато видя желязната врата, препречваща пътя му напред, той стисна зъби. Мисълта, че Фийби е била затворена от другата страна и принудена да си рискува живота, като преплува пътя към свободата си, накара кръвта му отново да кипне.
Помъчи се да овладее гнева си и бръкна в ботуша си за ножа, който винаги носеше там. Откак срещна Фийби, май доста често му се налагаше да го използва.
Гейбриъл промуши острието на ножа между два камъка в стената и бутна скрития лост, който се намираше там. Миг след това в стената се разкри квадратен отвор, в който се видя тайният механизъм, задвижващ вратата. Тя можеше да се отваря и затваря, като се натискат точно определени камъни в стената на прохода.
Гейбриъл огледа старинния механизъм, съставен от система макари, зъбни колела и вериги. Всичко изглеждаше в пълна изправност. Още когато бе открил тайната на вратата, самият той бе прекарал дълги часове в бърникане на този механизъм.
Бе наистина много доволен, когато успя да приведе в действие това старинно изобретение. Дори се бе вдъхновил да опише подобен таен механизъм в Безразсъдно приключение. Жалко, че мистериозната му редакторка и издателка все още не бе имала възможност да прочете последното му творение. Би могла да познае, че става въпрос за същото нещо и да си припомни тайната на отварянето.
Гейбриъл се бе постарал да разясни на всички от прислугата как да отварят и затварят вратата. Макар да бе заповядал никой да не влиза в прохода, без той да го придружава, все пак беше достатъчно добре запознат с човешката природа, за да е наясно, че е напълно възможно някой да престъпи заповедта му. И не искаше да стане така, че някой да се окаже затворен от другата страна на вратата.
Всички в замъка знаеха как да действат с вратата, освен Фийби. А мистериозната Алис може спокойно да е научила тайната от всеки лакей или кочияш.
Но защо й е да тормози Фийби, чудеше се Гейбриъл, докато отваряше вратата. Не виждаше логиката.
Металната врата дрънчеше и скърцаше, докато бавно се плъзгаше на мястото си. Гейбриъл измина останалата част от тунела и стигна до тайния кей.
Като видя лимоненожълтата рокля на Фийби на земята и догорялата свещ до нея, го изпълни безсилна, пареща ярост. Загледа се в черната вода, която се плискаше в камъка и си представи как Фийби се е потопила в нея. Познаваше много сурови, яки мъже, които биха се парализирали от страх в подобно положение.
А неговата безразсъдна дама притежаваше храбростта на истински рицар.
И той без малко да я изгуби!