Фийби се усмихна колебливо.
— И какъв ще е този урок, милорд?
— Че една жена може да изпитва удоволствие от упражняването на съпружеските си права не по-малко от мъжа си.
Фийби обви ръце около врата му.
— Тогава много ще внимавам в урока, милорд.
— Не се тревожи. Ако не успееш да схванеш основните постулати този път, ще продължим с уроците, докато постигнем успех.
Гейбриъл впи устни до нейните в дълга, нежна целувка, която направо замая Фийби. Тя му отвърна с пълна всеотдайност, жадна за дълбоката интимност, която така копнееше да сподели отново с Гейбриъл. Нищо, че все още не я обича, каза си тя. С всяка прегръдка той й отдаваше част от себе си. И тя можеше да използва това, да гради върху тази основа, докато пламъчето разцъфне в истинска любов. Тази мисъл я накара да се вкопчи страстно в него.
Гейбриъл тихо се засмя до бузата й.
— Не бързай толкова, сладката ми. Този път ще направим всичко както трябва.
— Нещо не разбирам. Не го ли правихме както трябва?
— Само отчасти, нищо работа — той разкопча нощницата й и оголи гърдите й. — Този път нещата ще придобият завършен вид.
Фийби простена, когато почувства как езикът му докосва зърната й. Инстинктивно пръстите й сграбчиха косата му.
— Харесва ли ти това, Фийби?
— Да!
— Трябва да ми казваш съвсем честно какво ти харесва, през цялото време.
Тя навлажни с език устните си, докато той нежно смучеше гърдата й. Някъде дълбоко в тялото й започна да се заражда невероятно приятно напрежение.
— Това… това е много хубаво.
— Съгласен съм — той се надигна леко от нея и се освободи от халата си. Стегнатото му мускулесто тяло лъщеше под лунната светлина.
Фийби погали мощните му рамене, изпълнена от странно възторжена наслада.
— Ти си много красив, милорд.
— Не, любов моя, не съм. Но щом така ти се струва, какво право имам да се оплаквам? — Гейбриъл бавно се плъзна надолу върху тялото й и нежно махна нощницата й, като обсипваше с целувки гърдите и мекото й коремче. — Но пък ти си определено много красива.
Искаше й се да се изсмее на това абсурдно твърдение, но съзнанието й отказваше да се подчинява на разума й. Смехът се превърна в лек стон на неутолимо желание.
— Радвам се, че мислиш така, Гейбриъл. Когато ме целуваш, се чувствам много красива.
— Тогава наистина трябва да те целувам безспир — Гейбриъл разтвори краката й и се настани между тях.
Фийби трепна, когато почувства допира на устните му върху вътрешната страна на бедрото си. А когато те пропълзяха нагоре, тя направо ахна от изненада.
— Гейбриъл, какво правиш?
— Помни, че трябва да ми кажеш дали това ти харесва. — Той целуна снопчетата къдрави косъмчета, които пазеха тайните й.
Фийби се сви, ужасена.
— Гейбриъл, веднага престани! — тя протегна ръка и сграбчи косата му. — Какво, за бога, си мислиш, че правиш?
— Не ти ли харесва това? — той докосна с език мъничката пъпчица чувствителна плът.
Фийби изпищя.
— Господи, не! Спри веднага! — тя за дърпа силно косата му.
— Ох! Първо жесток удар по брадата ми, а сега пък искаш да ми оскубеш косата. Да те люби човек е ужасно рисковано, скъпа.
— Обеща, че ще спреш, като ти кажа, че нещо не ми харесва — извика тя.
— Не, не съм обещавал. Просто казах, че трябва да ми казваш кое ти харесва.
— Е, аз пък определено не мога да харесам такова нещо. Та то е прекалено… — Фийби млъкна, почувствала отново езика му върху нежната си плът. Още един тих вик се изтръгна от устните й. Неспособна да му устои, тя изви като дъга тялото си към него, търсейки още от невероятните усещания. — О, господи, Гейбриъл!
— Кажи ми, че ти харесва, мила — той продължаваше неумолимо да атакува най-интимните й тайни. Пръстът му започна да гали входа на тялото й, плъзгаше се ту навътре, ту навън, а езикът му не преставаше да се движи по набъбналата от желание плът.
— Гейбриъл, спри, не мога…
— Кажи ми, че ти харесва — той нежно я засмука и леко стисна зъбите си.
Фийби едва си поемаше дъх.
— Не мога да понеса това.
— Напротив, можеш. Ти си много дръзка жена — той мушна в тялото й още един пръст, като нежно я разтегна.
Фийби се гърчеше под него, извиваше се цялата, а неустоимите целувки направо я съсипваха. Вече почти не можеше да се съпротивлява. Можеше единствено да се предаде на прилива гореща страст.
— Кажи ми, че това ти харесва, Фийби!
— Гейбриъл, не мога… не мога… Да! Да, харесва ми! Много. Божичко, ще полудея! — тя се вкопчи в него, като този път го притегляше още по-плътно към себе си и се надигаше, за да посреща горещите целувки. Почувства как пръстите му още веднъж се плъзнаха в нея и тогава осъзна, че чувствената възбуда на тялото й е достигнала някаква критична точка.