— Гейбриъл!
— Да — прошепна той. — Ето сега. Точно така, отдай се на усещанията. Аз ще те защитя!
Той отново я целуна и Фийби се почувства така, сякаш се разпада на хиляди малки парченца. Почти не чу тържествуващия стон на Гейбриъл. Усети как той се плъзва нагоре по тялото й и се сепна, когато долови собствения си вкус на устните му, когато те покриха нейните. И точно тогава усети как набъбналият му жезъл се плъзва дълбоко в стегнатото й, конвулсиращо тяло.
Дори докато посрещаше това нахлуване, тръпките на възбудата й сякаш продължаваха да се засилват, Фийби се вкопчи в Гейбриъл с всички сили, както се бе вкопчила в обливаните от прибоя скали същия следобед.
И знаеше, че е в безопасност.
15
Сивата утринна светлина се отразяваше от морето и се изливаше през прозореца, когато Гейбриъл се събуди. Инстинктивно притисна Фийби още по-силно към себе си, за да се увери, че все още е безопасно сгушена до него.
Тя лежеше точно там, където трябваше да бъде. Пищната, сладострастна извивка на дупенцето й се притискаше към бедрото му, а хубавичкият й крак се допираше до неговия. Пръстите му обвиха нежно закръглената й гръд.
Гейбриъл се наслаждаваше на това простичко удоволствие, което едва сега откриваше — да се събудиш в ранната утринна светлина, а жена ти да е в прегръдките ти. Непознатото усещане за дълбока интимност го изпълни с огромно задоволство.
Най-сетне тя е истински негова, помисли си той. В средата на нощта тя най-после го бе дарила с онова пълно, невъздържано себеотдаване, което той толкова дълго бе търсил. Гейбриъл осъзна, че най-после е получил всичко, което е искал, освен едно дребно, незначително нещо.
И то се състоеше в това, че не му беше казала, че го обича. Дори на върха на страстта си, когато тръпнеше обезумяла в обятията му и викаше името му, тя все пак не бе изрекла онези думички.
Не че имаше някакво значение, каза си Гейбриъл. В края на краищата, нали бе признала любовта си по хиляди начини през изминалата нощ. Спомни си как го бе докосвала, отначало несигурно и колебливо, но после с все по-голяма увереност. Галеше го нежно, изучавайки формата му и усещането за него. При този спомен той почувства как отново се възбужда.
— Гейбриъл?
— Ммм? — той се обърна настрани и отдръпна завивката надолу, докато се показаха розовите връхчета на гърдите й.
Фийби се размърда сърдито и задърпа нагоре завивките.
— Студено ми е.
— Аз ще те стопля — той целуна първо едната й гърда, мека и топла, после и другата.
Тя вдигна поглед към него, а очите й вече бяха широко отворени.
— Много е странно, нали?
— Кое? — Гейбриъл бе прекалено зает с вкуса на зърното й.
— Да се събудиш сутринта и в леглото ти да има някой.
Гейбриъл вдигна глава.
— В леглото ти е твоят съпруг, мадам, а не кой да е.
— Да, знам, но все пак, струва ми се някак странно. Не казвам неприятно, забележи, но просто е много странно.
— Скоро ще свикнеш с това усещане — обеща Гейбриъл.
— Може би — съгласи се тя, но звучеше малко несигурна.
— Повярвай ми. Наистина ще свикнеш — той се търколи по гръб и я притегли върху гърдите си. Напълно възбудената му мъжественост се притискаше в бедрото й.
— Божичко, Гейбриъл — веждите на Фийби се сключиха в неодобрителна гримаса, когато погледна надолу и видя възбуденото му тяло. — Винаги ли се събуждаш в това състояние?
— А ти винаги ли си толкова приказлива сутрин?
Той хвана крака й и го издърпа през бедрата си, така че да го възседне.
— Не знам. Както ти казах, не съм свикнала да се събуждам с някой в… Гейбриъл, какво правиш? — Фийби ахна, когато пръстите му намериха тайното меко цветче и започнаха нежно да го галят.
Той почти веднага усети как топлата медовина потече от нея и се усмихна ехидно.
— Уча се да се справям с упоритата си женичка. И трябва да признаеш, че съм много добър ученик.
Той се насочи към влажния й вход, хвана с ръце бедрата й, повдигна я леко и я притегли мощно надолу.
— Гейбриъл!
— Още съм тук, скъпа.
Известно време по-късно Гейбриъл с нежелание отметна завивките и стана от леглото.
— Все още е много рано — сънено отбеляза Фийби. — Къде отиваш, милорд?
— Отивам да се облека — той се наведе над леглото и нежно, но ужасно собственически я потупа по дупето. — И ти ще направиш същото. Веднага след закуска тръгваме за Лондон.
— За Лондон? — Фийби рязко седна в леглото. — Защо пък трябва да ходим в Лондон? Та ние прекарахме тук само няколко дни.