— Не ми харесват пастелните тонове. Никога не съм ги харесвала.
Мередит въздъхна.
— Просто се опитвам да ти дам съвет, Фийби. Защо трябва винаги да си толкова упорита?
— Може би съм упорита, защото през целия ми живот хората все се опитват да ми дават съвети — Фийби пипна едно парче ярколилаво кадифе. — Това е много интересно.
— За бална рокля?! Шегуваш се! — възкликна Мередит.
— Мислех си дали от него не би могъл да се ушие средновековен костюм — Фийби надипли парче жълта коприна върху лилавото, за да види как ще изглежда. — Решила съм това лято да направя увеселение в Дяволска мъгла.
— Чудесно! Сега, когато вече си графиня Уайлд, трябва и ти да устройваш празненства. Но какви са тия приказки за костюми?
Фийби се усмихна.
— Искам темата на бала с маски да е „Средновековен рицарски турнир“.
— Турнир? Искаш да кажеш, мъжете да са облечени в доспехи и да препускат насам-натам на коне? — Мередит изглеждаше сериозно разтревожена.
— Дяволска мъгла е идеалната сцена за подобно представление. Ще вземем мерки никой да не пострада. Ще има състезания по стрелба с лък и грандиозен бал. Ще наема актьори, които ще играят ролите на шутове и трубадури. И, разбира се, всички трябва да са облечени в подходящи костюми.
— Фийби, но това е твърде мащабно начинание — предпазливо каза Мередит. — Та ти никога не си давала дори и малко соаре. Сигурна ли си, че искаш да се заемеш точно с този проект?
— Ще бъде много забавно. Мисля, че на Уайлд ще му хареса.
Мередит я погледна изпитателно.
— Прости ми, че ти задавам този въпрос, но говорила ли си с Уайлд за това?
— Не още — Фийби се изкикоти. — Но съм сигурна, че ще одобри идеята ми. На него точно такива неща му допадат.
— Съвсем сигурна ли си?
— Абсолютно сигурна.
Двадесет минути по-късно Фийби и Мередит напуснаха магазинчето. Лакеят, който бяха довели със себе си, сега носеше две дължини фин плат, единият лилав, а другият яркожълт, Фийби бе ужасно доволна от покупките си. А Мередит изглеждаше примирена с неизбежното.
— Трябва да се отбия в книжарницата на Лейси, така и така минаваме наблизо — каза Фийби на Мередит. — Тя е недалеч от тук.
— Добре.
Мередит помълча известно време, докато вървяха към книжарницата. После се приближи още повече до Фийби и каза:
— Има нещо, което исках да те попитам.
— Да? — Фийби нямаше търпение да стигне при Лейси. На закуска Гейбриъл между другото бе подхвърлил, че същата сутрин смята да изпрати новия си ръкопис на издателя си.
Фийби без малко да признае на Гейбриъл, че тя всъщност е издателят му. Но внимателно бе сондирала почвата, преди да предложи дали не би могла първо тя да прочете новата му книга.
„В никакъв случай“, бе отвърнал Гейбриъл. „По този въпрос принципите ми са непоклатими. Никой не може да чете ръкописите ми, освен моя издател“. После й се бе усмихнал с вбесяващо снизхождение. „Освен това какво ли разбираш ти от съвременни романи? Та ти си експерт по много по-стара литература, мадам.“
Фийби бе толкова ядосана, че бе готова да забрави вината, която изпитваше за това, че не му е доверила тайната за редакторската и издателската си дейност.
Мередит се поколеба.
— Фийби, скъпа, щастлив ли е бракът ти?
Фийби я погледна изненадано. Прелестните очи на Мередит бяха изпълнени със загриженост.
— За бога, Мередит, какво те кара да ми задаваш подобен въпрос?
— Знам, че се чувстваше принудена да встъпиш в този съюз. Съвсем ясно ми е, че искаше да си оставиш време, за да може Уайлд да те опознае по-добре — Мередит се изчерви. — Проблемът е там, че всички бяхме ужасно разстроени, когато избяга.
— О, нима?
— Да. Всички бяхме много разтревожени, освен Уайлд. Той беше направо бесен. Страхувах се, че когато те настигне, все още ще е много ядосан. Не бях съвсем сигурна какво би могъл да стори, ако разбираш какво имам предвид.
— Не, Мередит, не разбирам какво имаш предвид. Какво се опитваш да ми кажеш?
Руменината по страните на Мередит се засили още повече.
— Работата е там, че заради собствения ми опит с Уайлд отпреди осем години знам нещичко за характера му. Фийби, толкова се тревожех, че може да не е много мил и търпелив с теб.
Фийби се намръщи.
— Още не е започнал да ме бие, ако това имаш предвид.
— Не точно това — Мередит хвърли един бърз поглед около себе си и явно реши, че лакеят е достатъчно далеч, за да не чуе нищо. — Онова, което се опитвам да кажа е, че… предполагам, не се е държал особено кавалерски в спалнята. Винаги е бил доста грубоват и се опасявах, че ако е бил и ядосан, няма да се е държал с подобаващо зачитане на чувствителната природа на една дама.