— Мили боже, Мередит! Ако те интересува представянето на Уайлд в леглото, можеш да бъдеш съвсем спокойна. Това е едно от малкото неща, които засега върши както трябва.
В книжарницата на Лейси Фийби каза на сестра си, че иска да разгледа една специална книга, която пазят за нея в задната стаичка на книжарницата. Нито продавачът, нито Мередит се изненадаха. Фийби често разглеждаше „специални книги“, които са отделени за нея в магазинчето на Лейси.
— Аз ще поразгледам тези книги, а ти иди да се ровиш в старинните си ръкописи — каза Мередит. — Но, моля те, побързай, Фийби. Искам този следобед да успея да ида и при моя майстор на ръкавици.
— Няма да се бавя много.
Лейси, с мазен парцал в ръка, се въртеше около печатарската си преса с вниманието на любовник, ухажващ своята възлюбена. Когато Фийби влезе в задната стаичка, той вдигна поглед и присви очи, за да разбере кой е дошъл.
— Тук ли е, господин Лейси?
— Ей там на бюрото. Пристигна преди около час — Лейси измъкна бутилката джин от джоба си и отпи една солидна глътка. Избърса уста с опакото на ръката си и погледна Фийби с неприкрита алчност в погледа. — Сигурно ще ни донесе хубавички пари, а?
— Сигурна съм в това, господин Лейси. Ще се видим по-късно.
Фийби грабна пакета от бюрото и бързо излезе от задната стаичка.
Мередит хвърли един поглед към пакета в ръцете й и зацъка с език.
— Виждам, че си решила да купиш още една книга.
— Тази е изключително уникална — увери я Фийби.
Три вечери по-късно, на един грандиозен бал, даван от стари семейни приятели на граф и графиня Кларингтън, Фийби срещна майка си.
Лидия се втренчи в нея.
— Ето къде си била, миличка. Търсех те. Къде е съпругът ти?
— Уайлд каза, че ще дойде по-късно. Знаеш, че не си пада много по балове и соарета.
— Да, знам — Лидия се усмихна лукаво. — Та като заговорихме за Уайлд, мислиш ли, че още е прекалено рано да го помоля за мъничък заем, с който да покрия част от загубите си? Вчера, на събирането на карти у лейди Рантли късметът ми поизневери. Е, разбира се, скоро всичко ще е наред, но междувременно просто не съм в състояние да покрия един малък дълг.
— Помоли Уайлд за каквото си поискаш, мамо. Но само не ме карай аз да го питам вместо теб.
— О, Фийби, не мисля, че ще е много прилично да отида направо при него.
— Не виждам защо да е неприлично. А как стана така, че изгуби толкова голяма сума у лейди Рантли? Мислех, че по принцип, когато играете у тях ти винаги печелиш.
— И си е точно така — отвърна Лидия не без известна гордост. — Но вчера клюките бяха толкова пикантни, че явно съм обръщала внимание повече на тях, отколкото на картите си. А това винаги е груба грешка.
— Какви са били тези клюки?
Лидия се наведе към нея.
— Изглежда, че напоследък доста често са забелязвали лорд Прудстоун да посещава някакъв нашумял бордей, наречен „Кадифения ад“. Жена му разбрала за забежките му и направо се вбесила. И сега се носят слухове, че може би планира някакво отмъщение.
— И точно така трябва — обяви Фийби. — Но какъв е този „Кадифен ад“? Никога не съм чувала за такова място.
— Искрено се надявам да не си чувала — измърмори Лидия. — Но сега, когато вече си омъжена, време е да понаучиш нещичко за света. „Кадифеният ад“ е един от най-известните бордеи в Лондон. И го посещават само много изискани господа, от най-висшите среди.
— Ако някога разбера, че Уайлд дори само е пристъпил в това място, направо ще го разкъсам.
Лидия понечи да отговори на това, но изведнъж се спря, а устата й остана зяпнала от изненада.
— О, небеса! Фийби, виж зад теб! Бързо! Не си нося очилата, но онзи господин ми се струва ужасно познат.
— Кой господин, мамо? — Фийби погледна през рамо назад. Гледката на пясъчнорусия мъж с лешникови очи, който крачеше през тълпата право към нея, я сепна като удар в стомаха. — Мили боже! Та това е Нийл!
— Точно от това се опасявах — Лидия направи гримаса на отвращение. — Та той трябва да е мъртъв. Баща ти бе съвсем прав за него. Бакстър ни най-малко не се съобразява с другите.
Фийби въобще не я слушаше. Все още не успяла да се съвземе от шока, тя пристъпи напред и едва успя да проговори:
— Нийл?
— Добър вечер, моя прелестна лейди Фийби — Нийл хвана облечената й в ръкавица ръка и се наведе над нея с тържествена галантност. Усмивката му беше тъжна и изпълнена със съжаление. — Но разбрах, че вече би трябвало да кажа лейди Уайлд.
— Нийл, ти си жив! А ние мислехме, че си загинал.