— Уверявам те, Фийби, това, което виждаш, не е духът ми.
— Боже мой, не мога да повярвам! — Фийби все още бе прекалено замаяна от изненадата, за да мисли логично. Тя го гледаше втренчено, още по-слисана от това, че вижда и промените, настъпили в него. Онзи Нийл, когото познаваше преди три години, изглеждаше някак много по-мек човек. А сега в очите и в бръчките около устата му личеше някаква горчивина, а преди я нямаше. Също така изглеждаше по-силен. И от него се излъчваше някаква неопределена грубоватост, която Фийби не помнеше от преди.
— Ще танцувате ли с мен, милейди? Измина толкова време, откак за последен път имах удоволствието да държа в прегръдките си моята възлюбена Фийби.
Без да чака отговор, Нийл хвана ръката й и я поведе на дансинга. Звуците на бавен, тържествен валс изпълниха залата и Фийби затанцува в прегръдките му. Но го правеше съвсем механично, а в главата й се въртяха хиляди въпроси.
— Нийл, това е невероятно! Не можеш да си представиш колко се радвам, че си жив и здрав. Но трябва да ми разкажеш какво се случи? — тя си спомни какво й бе разказал Гейбриъл за дейността на Нийл в южните морета. — Носят се ужасни слухове.
— О, нима? Не се и съмнявам, че са пуснати от новия ти съпруг. Когато разбере, че не е успял да ме убие, вероятно ще започне да разпространява още по-клеветнически истории.
Устните на Фийби пресъхнаха.
— Значи твърдиш, че Уайлд ме е излъгал за теб? Че не си бил пират?
— Аз? Пират? Как можа да повярваш на подобна клевета за твоя верен Ланселот?! — погледът на Нийл изведнъж стана много мрачен и сериозен. — Фийби, много се тревожа за теб, моя любов.
— Не съм твоя любов, Нийл. Никога не съм била — тя се поколеба. — Защо се тревожиш за мен?
— Моя прескъпа Фийби, ти си се омъжила за един от най-жестоките и кръвожадни корсари, които някога са кръстосвали южните морета. Този човек беше същински бич за всички морски пътища. Той залови малкия ми кораб и го плячкоса. После накара всички мъже на кораба да избират дали да умрат от сабята, или да бъдат хвърлени в морето. И аз избрах морето.
— Не! Не мога да повярвам! Нийл, сигурно си се объркал.
— Аз бях там. Едва не загинах. Повярвай ми, мила, това е самата истина. До последната думичка.
— Но какво се случи с теб? Как се спаси?
— Дни наред се носих по морето върху една дъска, докато най-сетне вълните ме изхвърлиха на някакъв остров. Бях почти полудял от глад, жажда и от палещите лъчи на слънцето. Единствено споменът за твоето прекрасно лице ми помогна да запазя разсъдъка си.
— Мили боже!
Нийл стисна устни. За миг в лешниковите му очи проблесна ярост.
— Изминаха месеци, преди да успея да се измъкна от онова проклето островче. И когато най-сетне се добрах до един пристанищен град, нямах никакви пари. Когато Уайлд плячкоса кораба ми и го потопи, бях напълно разорен. Всичко, което притежавах, бе на него. И едва сега успях да събера достатъчно средства, за да се върна в Англия.
Фийби го гледаше изумена.
— Нийл, не знам какво да кажа, нито пък на какво да вярвам! Всичко е толкова объркано! Казаха ми, че баща ми ти е платил, за да напуснеш Англия.
— И двамата знаем, че баща ти въобще не харесваше приятелството ни — нежно й припомни Нийл.
— Да, но наистина ли ти е дал пари, за да стоиш далеч от мен? Ето това искам да разбера.
Нийл се усмихна мрачно.
— Някакъв анонимен доброжелател ми изпрати пари, с които да платя пътуването си към южните морета. Така и не узнах името му. Предположих, че някой стар приятел ми се е притекъл на помощ. Някой, който е знаел, че трябва да натрупам богатство, за да те заслужа. Естествено аз веднага с радост приех тази възможност.
Фийби се чувстваше направо зашеметена, и то не от бавния танц. Отчаяно се опитваше да подреди цялата нова информация и да разбере какво означава всичко това.
— Нищо не разбирам, Нийл.
— Да, скъпа моя, зная, че е така. Но пък аз разбирам отлично какво се е случило. Уайлд се е върнал в Англия с плячкосаното през тези осем години и се е установил тук като почтен член на висшето общество.
— Той не е бил пират — настоя Фийби. — Познавам го прекалено добре, за да повярвам на подобно нещо.
— Но не и толкова добре, колкото го познавам аз — тихо рече Нийл. — Той ми отне единствената жена, за която съм желал някога да се оженя.
— Съжалявам, Нийл, но знаеш, че никога нямаше да се омъжа за теб. Казах ти го още преди осем години.
— Бих могъл да те убедя да ме обикнеш. Но не ти се сърдя. Не си виновна ти, че си се омъжила за Уайлд. Накарали са те да повярваш, че съм мъртъв.
— Да — изглежда нямаше никакъв смисъл да му казва, че дори и да е мислела, че още е жив, пак нямаше да го чака. Никога не беше смятала да се омъжва за него и винаги се бе опитвала да му го каже съвсем ясно. Искаше Нийл да й бъде приятел, а не любовник или съпруг.