Ще не ще, Фийби мина покрай Гейбриъл и излезе в претъпканото коридорче. Но въобще не й харесваше дразнещата му усмивка.
Не, със сигурност не би се опитал да й отнеме ръкописа насила, уверяваше се тя. Не искаше да повярва нито за миг, че нейният галантен рицар може да се е превърнал в истински разбойник. Просто иска да я дразни, мислеше тя.
Госпожа Стайлс ги чакаше до входната врата. Тя огледа кутията в ръцете на Гейбриъл.
— Тъй, това значи една книга по-малко за чистене от праха. Ама сигурно господарят сега ще иде да купи други десет на нейно място. Ще съм истинска късметлийка, ако успея да си получа заплатите за последните три месеца.
— Тогава ви желая късмет, госпожо Стайлс — рече Гейбриъл. Той хвана Фийби под ръка и я изведе навън в нощта.
— Като се кача на коня си, ще мога и сама да нося ръкописа — побърза да каже Фийби.
— Да не би да ми нямате доверие, ако аз го нося?
— Не е въпрос на доверие — тя не искаше да му позволи да я разтревожи още повече. — Знам, че все пак вие сте джентълмен.
— Така твърдите вие — той остави кутията на един камък, грабна Фийби през кръста и я вдигна на седлото. За миг ръцете му се задържаха на кръста й и той се втренчи в забуленото й лице. — Май си мислите, че знаете много за мен.
— Така е — тя осъзна, че се е вкопчила в раменете му. Бързо отдръпна пръстите си и хвана юздите.
— Какво точно знаете за мен, мадам? — Гейбриъл я пусна и хвана юздите на жребеца си. После с лекота се метна на седлото и нагласи кутията с ръкописа някъде под гънките на дебелото си палто.
Беше дошло време да говори. Потеглиха по пътя, а Фийби започна внимателно да избира думите си. Бе успяла да примами самотния рицар вън от леговището му, но все още не бе постигнала целта си. Искаше да го заинтригува и да събуди любопитството му до такава степен, че да го накара да се съгласи на поръчението й, преди да разкрие самоличността си.
— Знам, че едва наскоро сте се завърнали в Англия след продължително пребиваване в чужбина — внимателно започна тя.
— Продължително пребиваване в чужбина — повтори Гейбриъл. — Да, и така може да се каже. Бях вън от страната цели осем проклети години. Какво друго знаете за мен?
Тя не хареса нотките, появили се в гласа му.
— Ами, чух, че доста неочаквано сте наследили титлата си.
— Много неочаквано. Ако чичо ми и синовете му не бяха изчезнали в морето преди една година, никога нямаше да наследя графската титла. Има ли още, Забулена лейди?
— Знам, че много се интересувате от рицарството и легените.
— Очевидно — Гейбриъл я погледна. Зелените му очи изглеждаха безцветни на лунната светлина, но тя не можеше да не забележи предизвикателството, изписано в погледа му. — Нещо друго?
Фийби се опита да обуздае тревогите си. Трябва да използва по-мощни оръжия, реши тя.
— Знам факти, за научаването на които мнозина от висшето общество са готови да убиват. Знам, че вие сте анонимният автор на Мисията.
Това изявление оказа мигновен ефект върху него. Гневът на Гейбриъл бе съвсем осезаем. Очите му бързо се присвиха.
— Проклятие! Явно наистина не сте си губили времето. Как разбрахте?
— О, имам си източници — Фийби се опита да звучи лекомислено. В никакъв случай не можеше да му каже цялата истина. Дори и близките й не знаеха най-дълбоките й, най-мрачните й тайни.
Гейбриъл внезапно спря жребеца си. Ръката му се стрелна и стисна китката на Фийби.
— Попитах как получихте тази информация. Искам отговор, мадам.
Фийби потрепери. Пръстите му бяха здраво сключени около китката й, а лицето му бе скрито в мрака. Тя знаеше, че не се шегува. Щеше да направи всичко, за да получи отговор.
— Толкова голямо престъпление ли е? — попита тя, останала без дъх. — Всички се чудят кой е авторът на най-популярната книга през този сезон.
— Моят издател ли ви каза кой е? По дяволите, мадам, Лейси ли подкупихте?
— Не, кълна се, не — невъзможно бе да му каже, че тя е тайнственият благодетел, който бе спасил западналата книжарница на Джосая Лейси и издателската му дейност. Беше успяла да го направи с помощта на парите, които бе спестявала от щедрата издръжка от баща си, както и от дохода, който си осигуряваше, като продаваше по някоя и друга от безценните си книги на други колекционери. Никой не знаеше истината, но Фийби бе наясно, че нещата трябва да си останат така. В семейството й щяха да бъдат ужасени, ако до знанието им достигнеше, че тя, независимо по какви причини и с какви цели, се занимава с нещо толкова непристойно като търговията с книги.
Уговорката й с Лейси в общи линии даваше много добри резултати, Фийби избираше ръкописите, които ще издадат, а Лейси се занимаваше със самото печатане. И така, под съвместното им ръководство с Лейси, с помощта на един млад адвокат, както и двама-трима чиновници, книжарницата на Лейси процъфтяваше. Големия успех им бе донесла Мисията, която именно Фийби настоя да публикуват незабавно, още щом прочете ръкописа.