— И сега този пират, Уайлд, ми отне всичко, което някога съм обичал и ценял. Моя кораб, жената, която обичам, както и единствения спомен от нея, който пазех повече от всичко на света.
Очите на Фийби се разшириха, тъй като я обзе ужасно предчувствие.
— Спомен?
— Той взе книгата, която ти ми подари, скъпа. Видях го как я открадна в деня, когато нападна кораба ми. Той претърси каютата ми, за да окраде всичко ценно и най-накрая намери Дамата в кулата. Едва не ме уби, когато се опитах да го спра. Тази загуба ме натъжи повече от всичко друго. Тази книга беше всичко, което ми бе останало от теб.
Фийби се чувстваше все по-виновна.
— Нийл, толкова съм объркана!
— Разбирам, любов моя. Оплели са те в мрежа от лъжи и не знаеш на какво да вярваш. Но всичко, за което те моля, е да помниш какво бяхме един за друг навремето.
Една ужасяваща мисъл порази Фийби.
— Какво ще правиш сега, Нийл? Да не би да се опиташ да хвърлиш Уайлд в затвора? Защото ако е така, трябва да ти кажа, че…
— Не, Фийби, няма да правя никакви опити да дам заслуженото на Уайлд, и то само защото не мога да докажа нищо. Всичко онова се случи на хиляди мили оттук и двамата с него сме единствените, които знаят истината. Единственото доказателство ще бъде думата ми, а какво струва тя срещу неговите твърдения? Сега той е граф. И е дяволски богат, а аз нямам пукната пара. На кого, мислиш, ще повярва съдът?
— Разбирам — Фийби си отдъхна. Поне за този проблем нямаше да й се налага да мисли.
— Фийби?
— Да, Нийл?
— Знам, че си хваната в капан заради брака си с Уайлд.
— Не съм точно хваната в капан — измърмори тя.
— Една жена винаги е хвърлена на милостта на съпруга си. И ако този съпруг е Уайлд, то тя е още по-достойна за съжаление. Ти си ми толкова скъпа и аз ще продължа да те обичам до края на дните си. Искам да помниш това.
Фийби преглътна.
— Много мило, Нийл, но не бива да тъжиш за мен. Всъщност трябва да се справяш със собствения си живот.
Той се усмихна.
— Ще се справя, скъпа, ще оцелея, както успях да оцелея през дългите дни, когато се носех по вълните. Но за мен ще бъде огромна утеха, ако имам книгата, която ми даде при отпътуването ми от Англия.
— Искаш Дамата в кулата?
— Тя ще бъде единственият ми спомен от теб, Фийби. Сигурно Уайлд я е донесъл със себе си, когато се е завърнал от южните морета, заедно с цялата си плячка?
— Ами да — Фийби се намръщи. — Тоест, донесъл я е заедно с цялото си богатство.
— Книгата е принадлежала теб, моя любов. Само ти можеш да я подаряваш или да я пазиш за себе си. Ако все още изпитваш нещо, обич или съжаление, към своя верен Ланселот, моля те, позволи ми да запазя Дамата в кулата. Не мога да изразя с думи колко много означава тя за мен!
Фийби почувства, че я обзема паника.
— Нийл, наистина е много трогателно от твоя страна, че искаш да задържиш Дамата в кулата, но не смятам, че съм в състояние да ти я дам.
— Разбирам — трябва да внимаваш с Уайлд. Той е ужасно опасен човек. Най-добре ще е да не казваш на съпруга си, че искам да си върна този спомен от теб. Не се знае какво би направил. Той ме мрази.
— Бих предпочела да се въздържаш от лични забележки по адрес на съпруга ми. Не желая да чувам подобни неща.
— Разбира се, че не желаеш. Една съпруга трябва да се стреми да мисли най-доброто за мъжа си. Длъжна е да го прави.
— Не е точно така — Фийби бе доста раздразнена, че споменава задълженията на една съпруга. — Просто не мога да повярвам, че Уайлд е бил пират.
— Но нали не вярваш, че аз съм бил? — тихо попита Нийл.
— Ами, не вярвам — призна тя, — Наистина ми е много трудно да си те представя в ролята на кръвожаден корсар.
Нийл лекичко се поклони.
— Благодаря ти, че поне за това ми вярваш.
Още преди да го види, Фийби усети присъствието на Гейбриъл в балната зала. Почувства как я залива дълбоко облекчение. Но когато извърна глава и видя, че той върви право към нея, сърцето й се сви.
Изпълни я ужасното предчувствие, че предстои много неприятна сцена.
Тази вечер Гейбриъл съвсем приличаше на ястреб. Зелените му очи изглеждаха безмилостни точно като на хищна птица. Черните му вечерни дрехи подчертаваха острите черти на лицето му и хищническата осанка на тялото му. Погледът му не се отделяше от Фийби и Нийл, докато се приближаваше бързо към тях.
Когато ги наближи, той хвана ръката на Фийби, която се намираше върху рамото на Нийл, и я издърпа до себе си. Щом заговори, гласът му прозвуча злокобно тихо.