— Значи си оцелял след плуването, Бакстър.
— Както виждаш — Нийл присмехулно му се поклони.
— Послушай съвета ми — рече Гейбриъл. — Ако искаш да продължиш да оцеляваш, стой далеч от жена ми.
— Струва ми се, че всичко зависи от Фийби — отвърна Нийл. — Положението й в момента много напомня на това на кралица Гуинивър, не мислиш ли? Като че ли сега аз наистина съм Ланселот, а ти — Артур, Уайлд. А и двамата знаем какво се случва в легендата. Въпросната дама е предала съпруга си и се е отдала на любимия си.
Фийби бе направо вбесена от намека, че и тя ще предаде Гейбриъл.
— Престанете с тези глупости, и двамата. Няма да търпя подобни разговори.
Нито Гейбриъл, нито Нийл й обърнаха някакво внимание.
— Но за разлика от Артур аз съм готов да защитавам моята дама — тихо рече Гейбриъл. — Артур е направил фаталната грешка да има доверие на Ланселот. А аз няма да направя подобна грешка, защото имам предимството, че вече знам добре що за лъжец, убиец и крадец си ти, Бакстър.
Очите на Нийл засвяткаха от ярост.
— Фийби съвсем скоро ще разбере истината. Сърцето й е съвсем чисто. Дори и ти не си успял да го поквариш, Уайлд.
Той се завъртя на пета и се отдалечи.
Фийби осъзна, че направо не смее да си поеме дъх. Когато Гейбриъл решително и малко грубо я поведе далеч от дансинга, почувства как левият й крак поддаде и тя залитна. Той моментално я хвана.
— Добре ли си? — попита той загрижено.
— Да, но ще съм ти много благодарна, ако не ме влачиш така през залата, Уайлд. Хората вече започват да ни зяпат.
— Нека зяпат!
Фийби въздъхна. Явно той смяташе да се държи отвратително.
— Къде отиваме?
— У дома.
— Най-добре — отвърна Фийби. — Вечерта определено вече е съсипана.
16
Как, по дяволите, е оцелял Бакстър? Гейбриъл не можеше да се начуди на това. Логиката подсказваше, че трябва отдавна да е мъртъв.
Гейбриъл наблюдаваше внимателно Фийби, докато каретата им трополеше през оживените улици. Нямаше представа за какво мисли тя. Мисълта, че наистина не знае как ще реагира на факта, че Бакстър е жив, го разтревожи повече от всичко друго.
Струваше му се, че се е борил с духа на Бакстър още от първия път, когато зърна Фийби. Бакстър беше постоянно някъде в съзнанието й, макар и на заден план. И без това му бе достатъчно трудно да се справи със спомените на Фийби за този човек. А сега Гейбриъл разбра, че трябва да се бори с човек от плът и кръв. Защо не можеше това копеле да си остане мъртво?
Пръстите на Гейбриъл силно стиснаха гравираната дръжка на бастунчето му. Нямаше търпение да отведе Фийби у дома, но се движеха ужасно бавно. Елегантни лъскави карети и изящни двуколки задръстваха движението по улиците. Беше почти полунощ и градският живот беше в разгара си. Гражданите пътуваха от едно соаре към друго като полудели и оживлението нямаше да затихне чак до зори.
Щеше да е къде-къде по-бързо да извървят пеша пътя до дома, но Фийби бе обута само в сатенени пантофки за танци, които биха станали на парчета само при няколкоминутно ходене по паважа. И освен това можеше да срещнат разбойници. Улиците не бяха безопасни, напомни си Гейбриъл.
Както и балните зали.
А от тези две възможности Гейбриъл реши, че определено би предпочел да рискува на улицата. Бакстър трябваше да е мъртъв. Гейбриъл изучаваше непроницаемото лице на Фийби.
— Какво ти каза?
— Не ми каза много неща — бавно отвърна Фийби. Седеше загледана през прозорчето. — И да си кажа честно, трудно ми бе да разбера повечето от онова, които каза. За мен бе такъв шок да го срещна! Не можех да повярвам, че е той.
— Фийби, кажи ми точно какво ти е наговорил.
Тя се обърна към него и срещна погледа му.
— Каза, че не е бил пират.
Гейбриъл сведе поглед към ръката си и видя, че се е свила в юмрук около дръжката на бастунчето му. С усилие накара пръстите си да се отпуснат.
— Естествено, че ще го отрече.
— Да, сигурно е така. Та кой пират би признал злодействата си?
— Какво друго ти каза?
Фийби прехапа устната си. Гейбриъл вече добре познаваше това изражение. То означаваше, че се е замислила. Затова мислено изпъшка. Фийби ставаше най-опасна, когато се замислеше за нещо. Тази дама беше прекалено интелигентна, за да е способна да навреди на себе си, а и въображението й далеч надминаваше неговото.
— Той каза — тихо промълви Фийби, — че ти си бил бичът за законната търговия по островите, а не той.
Гейбриъл отлично знаеше, че ще чуе подобно нещо, но това съвсем не му помогна да успее да сдържи гнева си.
— Проклет да е! Да го вземат мътните тоя главорез! Той е лъжец и убиец. Ти нали не му повярва?