Гейбриъл се спря на място и остави чашата бренди. Отиде до свързващата спалните им врата и я отвори.
Стаята на Фийби бе потънала в мрак. Той пристъпи към леглото, покрито с балдахин, и се намръщи, когато видя, че тя неспокойно се мята по възглавниците, Фийби спеше, но издаваше някакви тихи звуци, сякаш се съпротивляваше на нещо. Той долови страха, който я бе обзел, и веднага разбра, че отново я е споходил ужасен кошмар.
— Фийби, събуди се! — Гейбриъл седна на ръба на леглото, хвана раменете й и лекичко я разтърси. — Отвори очи, сладката ми. Пак сънуваш лош сън.
Клепките на Фийби потрепнаха. Тя се събуди, задъхана, и се повдигна на лакти. За миг очите й изглеждаха обезумели в мрака. После погледът й бавно се фокусира върху лицето му.
— Гейбриъл?
— Ти си в безопасност, Фийби. Аз съм тук. Пак сънуваше кошмар.
— Да — тя поклати глава, сякаш се опитваше да се отърси от съня. — Беше същият кошмар, който сънувах и в Дяволска мъгла, след като изплувах от пещерата. Намирах се на някакво тъмно място и двама мъже протягаха ръце към мен. Всеки казваше, че ще ме спаси. Но знаех, че единият от тях лъже. Трябваше да избирам.
Гейбриъл я притегли в прегръдките си.
— Това е било просто един сън, Фийби.
— Зная.
— Аз ще ти помогна да го забравиш, точно както и миналия път — той я постави обратно върху възглавниците. После се изправи.
Тя не се възпротиви, когато той разтвори халата си и го остави да падне на пода. Очите й бяха някак тържествено сериозни, докато гледаше силно възбуденото му тяло. Но не запротестира, когато той отметна завивките й и се вмъкна в леглото до нея.
— Ела тук, сладката ми — Гейбриъл я прегърна, обзет от някакво тревожно желание да разпали отново страстта, която винаги пламваше толкова лесно между тях. Нуждаеше се да знае, че тя ще отвръща на ласките му тази нощ също толкова безрезервно, както и винаги преди.
Изпълни го дълбоко облекчение, когато ръцете на Фийби бавно го обгърнаха. Той докосна меките извивки на гърдите й, воден от стремежа да не бърза, да я накара да го желае не по-малко, отколкото той нея.
Но не можеше да го стори. Яростното желание да я обладае веднага взе връх над самоконтрола му. Волята му се пречупи под напора на бурята от страстна жажда, която се бе развихрила в тялото му. Трябваше да се увери, че тя все още е негова.
— Фийби, не мога да чакам.
— Да. Зная. Няма нищо.
Той целият гореше. Кръвта бучеше във вените му, докато разтваряше краката на Фийби и се наместваше между копринено гладките й бедра. Ръката му го насочи към нея и с дрезгав, приглушен стон той нахлу в тялото й.
Фийби затаи дъх, а тялото й инстинктивно се стегна около него. Гейбриъл погледна лицето й и видя, че очите й са затворени. Искаше тя да го погледне, но не можеше да намери думи, с които да я помоли. Нито пък имаше време да се замисли. Единственото, което бе важно за него сега, бе да утоли тази неустоима нужда, която бушуваше в тялото му.
Той започна да се движи бързо, навлизайки отново и отново в уютната топлина на Фийби. Тя го приемаше с готовност, прегърнала го силно, направила го част от себе си. Той протегна ръка и намери малката, чувствителна пъпчица на женското желание.
— Гейбриъл!
Тихият й вик го доведе до върха на страстта му. Всяко мускулче по тялото му се обтегна в екстаза на момента. Той изви гръб, стисна зъби и започна да се излива в нея, сякаш до безкрай.
Тя приемаше всичко, което й даваше той, притиснала го, докато тялото му тръпнеше над нейното. Гейбриъл долови как през нея пробягаха леки вълнички и той се изгуби в нея.
След това Гейбриъл дълго лежа буден. Взираше се в мрака и се опитваше да намери отговор на тягостния въпрос как най-добре да предпази Фийби от Бакстър.
Фийби пристигна в дома на родителите си точно в единадесет часа на следващата сутрин. Тя добре познаваше привичките на баща си. Сигурна бе, че ще го открие дълбоко погълнат от работата по последния си математически механизъм.
И той настина беше точно там, където очакваше, че ще го намери. Когато я въведоха в кабинета му, тя видя, че се суети около огромно механично съоръжение, съставено от множество колела, лостове и тежести.
— Добро утро, татко — поздрави Фийби и развърза връзките на бонето си. — Как върви работата по новата ти механична изчислителна машина?
— О, много добре, наистина — Кларингтън я погледна през рамо. — Открих нов начин да давам инструкции за различните изчисления, като използвам перфокарти.
— Перфокарти?
— Подобни на онези, които били използвани при тъкачните станове за жакардови платове, за да зададат модела за тъкане.