Докато той й подаваше ръка, за да слезе, Фийби хвърли бърз поглед към улицата. Някакъв дребен мъж със зелен каскет я наблюдаваше внимателно. Когато забеляза, че и тя го гледа, той веднага погледна настрани и се престори, че разглежда някаква витрина.
— Бетси, познаваш ли онзи човек? — попита Фийби, докато изкачваха стъпалата на книжарницата.
Бетси погледна дребничкия мъж и поклати глава.
— Не, мадам. Нещо не е наред ли?
— Не знам — отвърна Фийби. — Но съм почти сигурна, че го видях и преди малко, когато излизахме от магазинчето на шапкаря. Стори ми се, че ме наблюдава.
Бетси се намръщи.
— Да кажа ли на Джорджи да го изгони?
Фийби огледа замислено дребния мъж.
— Не, нека просто почакаме и видим дали все още ще е наблизо, когато излезем от книжарницата на Грийн.
Фийби продължи нагоре по стъпалата и влезе в книжарницата. Когато господин Грийн се приближи, за да я поздрави, тя съвсем забрави за тайнствения нисък мъж навън. Възрастният книжар й се усмихваше доволно.
— Добре дошли, добре дошли, лейди Уайлд. Много се радвам, че дойдохте толкова бързо. Както ви съобщих в бележката си, намерих книгата, която търсехте.
— Точно онзи екземпляр ли е?
— Съвсем сигурен съм, че е той. Можете веднага да го видите.
— Как я открихте? — попита Фийби.
— Чрез един познат в Йоркшир. Само почакайте тук и ще ви я донеса.
Господин Грийн изчезна в задната си стаичка и малко по-късно се върна със старо томче, подвързано в червен марокен, Фийби разтвори книгата много внимателно и прочете посвещението на първата страница.
На сина ми Гейбриъл по случай десетия му рожден ден с надеждата, че ще живее според благородните закони на рицарството през целия си живот.
— Да — рече тя, докато с благоговение затваряше томчето на Малори, Смъртта на Артур. — Точно тази книга е. Не зная как да ви се отблагодаря, господин Грийн!
— За мен беше удоволствие — увери я Грийн. — И ще ми е много приятно да работя с вас и за в бъдеще, мадам.
Когато Фийби и прислужницата й излязоха от книжарницата, дребният човек със зеления каскет все още се навърташе наоколо.
— Още е тук, мадам — прошепна Бетси заговорнически. — Стои пред стъкларския магазин.
Фийби погледна през улицата.
— Да, така е. Чудя се какво става. Подушвам някаква мистерия.
Бетси се ококори.
— Може би иска да ни проследи до дома и да ни убие, докато си спим в леглата, мадам.
— Може би — рече Фийби. — По всичко личи, че положението е опасно — тя се обърна към лакея. — Джордж, кажи на кочияша, че сме следени от крадец, който иска да ни обере. Трябва да измислим как да му се изплъзнем сред уличното движение.
Джордж я погледна изумено.
— Крадец ли, мадам?
— Да. Побързай, трябва да тръгваме. И на всяка цена трябва да направим така, че този човек да не успее да ни проследи.
— Улиците са много оживени, мадам — отбеляза Джордж, докато й помагаше да се качи в каретата. — Той може да ни следи съвсем лесно дори и пеша.
— Но не и ако сме много хитри — докато сядаше, Фийби мислеше усилено. — Кажи на кочияша да свие наляво на следващата пресечка, а после да завие надясно и после отново наляво. И да продължава да се движи на зигзаг, докато сме сигурни, че вече няма и следа от онзи дребен човек със зелен каскет.
— Да, мадам — сериозно разтревожен, Джордж затвори вратата на каретата и се покачи на капрата до кочияша.
Миг по късно каретата се впусна бързо по улицата, Фийби се усмихна на Бетси много доволно тъкмо когато каретата им едва избягна сблъсъка с някакъв висок файтон и свърна рязко наляво.
— Така ще успеем. Който и да е онзи със зеления каскет, той въобще няма да предполага, че ще свием по тази улица.
Бетси надникна през прозорчето.
— Не, мадам, сигурно няма. Само се моля да е не е достатъчно бърз, че да успее да ни проследи.
— Скоро ще се отървем от него — предрече Фийби. — Уайлд несъмнено ще е възхитен как блестящо сме се справили с такава опасна ситуация.
17
— Изгубили сте я? — Гейбриъл се вторачи в дребния човек със зеления каскет. — Какво искате да кажете, по дяволите? Как така сте я изгубили? Та аз ви плащам, за да я държите под око, Стинтън!
— Известно ми е, ваша светлост — Стинтън изправи рамене и погледна обидено Гейбриъл. — И правя всичко по силите си. Но не ми казахте, че нейна светлост има навика да се втурва нанякъде съвсем ненадейно и да криволичи във всички посоки. Ще ме извините, но тя май е доста непредсказуема, а?
— Нейна светлост е много импулсивна жена — изсъска Гейбриъл през зъби. — И точно затова съм ви наел, да я пазите. От Боу стрийт ви препоръчаха като надежден човек. Убеждаваха ме, че мога спокойно да поверя безопасността на жена ми на вашите грижи, а сега вие ми казвате, че не сте успели да я следите на най-обикновена разходка по магазините?