— Достатъчно — прекъсна ги Гейбриъл. — Престанете и двамата — той погледна Стинтън. — Можете да си вървите.
— Да, милорд — Стинтън въртеше зеления каскет в ръцете си. — А ще ви трябвам ли и в бъдеще?
— Струва ми се, че нямам друг избор. Бог да ми с на помощ, но ми казаха, че вие сте най-добрият. Ще дойдете на работа утре сутринта, когато лейди Уайлд ще излиза.
Стинтън се ухили.
— Благодаря ви, ваша светлост — той нахлупи каскета на главата си и тръгна към вратата с бодра стъпка.
Гейбриъл почака двамата с Фийби да останат насаме, след което посочи стола срещу бюрото си.
— Седни, мадам.
Фийби примигна.
— Гейбриъл, какво, за бога…
— Седни!
Фийби седна и постави пакета в скута си.
— Кой бе този човек, Гейбриъл? И защо ме следеше днес?
— Казва се Стинтън — Гейбриъл седна и кръстоса ръце на бюрото си. Ще остане спокоен и хладнокръвен, та дори това да му струва живота, обеща си той. Няма да се ядосва. — Наех го, за да те следи, когато излизаш.
— Наел си го да ме следи? — Фийби зяпна от изумление. — И не си ми казал?
— Не, мадам, не ти казах. Не виждах причина да те тревожа.
— Но защо да ме тревожиш? Гейбриъл, какво става тук?
Известно време Гейбриъл я гледа мълчаливо, като се чудеше каква част от истината да й каже. Проблемът бе, че вече знае за Стинтън. Нямаше друг избор, освен да й обясни всичко. Иначе тя нямаше да го остави на мира, докато не узнае какво става.
— Наех Стинтън, за да съм сигурен, че няма да имаш проблеми с Бакстър.
Фийби го погледна изненадано, но известно време не каза нищо. Ръцете й стискаха пакета в скута й.
— С Нийл? — успя най-сетне да попита тя, а гласът й бе някак сподавен.
— Мисля, че е много вероятно Бакстър да се опита да говори с теб, когато аз не съм наоколо.
— Нещо не разбирам, милорд.
Гейбриъл усети как самообладанието му започва да го напуска.
— Не виждам какво не е ясно, Фийби. Бакстър е опасен за теб, защото ме мрази. Вече съм ти го казвал. Сега просто предприемам благоразумни мерки, за да не се приближава до теб.
— Страх те е, че ще повярвам на всичко, което ми каже, така ли? — в погледа на Фийби за миг проблесна лукавост. — Съмняваш се, че няма да приема твоята версия за събитията на островите?
— Нямам намерение да рискувам — Гейбриъл се изправи и отиде до малката масичка, където стоеше бутилката бренди. — Познавам Бакстър прекалено добре. Този човек е съвършен лъжец.
— Но от това не следва, че ще повярвам на лъжите му.
— И защо не? — Гейбриъл отпи малко бренди и тръшна чашата си на масата. — Вече веднъж си повярвала.
Фийби скочи на крака, притиснала пакета към гърдите си.
— Не е честно! Тогава бях много по-млада. И нямах житейския опит, който имам сега!
Той се извърна, за да застане с лице към нея.
— Житейски опит? Мислиш си, че имаш достатъчно житейски опит, за да се справиш с мъже като Нийл Бакстър? Ти си една безразсъдна, наивна, импулсивна малка глупачка. Повярвай ми като ти казвам, че на този свят няма човек, който да е в безопасност, когато си има работа с Бакстър.
— Не ми говори така, Гейбриъл!
— Ще ти говоря както си искам!
— Не, няма. Освен това не искам да наемаш разни хора да ме следят, и то без моето знание. Това е ужасно неприятно и няма да го търпя. Ако искаш някой да ме наглежда, първо трябва да обсъдиш въпроса с мен!
— Така ли било?
Фийби предизвикателно вдигна брадичка.
— Да, точно така. Аз ще решавам дали искам някой да се мотае винаги след мен. Но трябва да ти кажа, че щом единственото нещо, което те безпокои, е че Нийл може да ме заговори, не виждам никаква нужда от Стинтън.
— Значи си още по-наивна, отколкото си мислех.
— По дяволите, Гейбриъл! Напълно способна съм да се справя с Нийл!
Гейбриъл пристъпи към нея и хвана малката й предизвикателна брадичка в ръката си.
— Не знаеш какво говориш, мадам. Не познаваш златокосия си Ланселот, както го познавам аз!
Лицето й пламна.
— Той не е моят Ланселот!
— Но някога е бил.
— Това бе преди три години — извика вбесено Фийби. — Сега всичко е различно. Гейбриъл, трябва да ми повярваш, няма никаква опасност Нийл Бакстър да ме прелъсти. Имай ми доверие!
Гейбриъл видя отчаяната молба в очите й и решителността му се разколеба.
— Това не е въпрос на доверие. Става дума за предпазливост!
— Не е вярно. Наистина е въпрос на доверие! Гейбриъл, ти съвсем ясно ми даде да разбера, че не ме обичаш. Но и ако ми нямаш доверие, значи вече няма нищо между нас!