— Никога няма да посмеят да се захванат с мен — добави отец Елдрим. — Единственият ме пази.
И отново се прекръсти.
— За в бъдеще можете да разчитате на моята помощ — каза Лорн. — Не се колебайте да ме повикате, ако е необходимо. А сега приемете да платя за грижите, които полагате за стария Кадфелд.
Подаде му една малка кесийка. Свещеникът я взе, отвори я и каза:
— Това е много повече от необходимото.
— Използвайте излишъка за най-онеправданите от вашите енориаши, отче.
— Благодаря ви от тяхно име.
Отец Елдрим прибираше кесийката в джоба си, когато чуха да се тропа на вратата на лечебницата. Спогледаха се заинтригувано, станаха и скоро видяха Дарил, който беше нахълтал в двора, следван от две-три монахини, които беше разблъскал, за да влезе.
Зачервен, задъхан, юношата успя да каже само това:
— Бързо! Месир… трябва… трябва да дойдете незабавно!
Голям огън пращеше в тъмнината насред площада — пред очите на всички.
Измъкнати от леглата от стражите, обитателите на квартала бяха събрани в нощната прохлада. Облечени набързо, някои боси, те стояха на разстояние от ослепителния огън, без да говорят, уплашени и донякъде невярващи, принудени да присъстват на злокобната гледка. От някои прозорци се подаваха рошави глави, а по улиците идваха още любопитни, събудени от съседите си.
Онова, което изгаряха, беше животът на един почтен човек.
Пламъците бяха високи. Оживени от няколко бутилки алкохол, те разкъсваха проядени от червеи дъски, една табуретка, щайга, която беше служила за маса, одър и одеяло, прояден от молци килим, разкъсани книги, чиито листа политаха, погълнати от огъня и повдигани от топлия въздух — всичко, натрупано с времето. А стражите продължаваха да подхранват огъня с останките от нищожните съкровища — сламена птица, която беше служила за верен и търпелив довереник, малка олющена кутийка, украсена с мотиви от седеф, колекция от малки празни флакончета — всичко, което беше в бараката на Кадфелд, преди да я разрушат. Тя беше оказала само някаква отчаяна съпротива. Два-три добре насочени ритника бяха достатъчни, за да съборят дъските сред облак прах.
Андара се усмихваше доволен със скръстени на гърдите ръце, докато хората му привършваха с хвърлянето в огъня на малкото, което един безобиден човек някога беше притежавал. Беше убеден, че урокът ще даде своите плодове. Ето какво ти се полага, когато се противопоставяш на стражата, когато се противопоставяш на него. Като беше набил неговите стражари, някой беше оспорил властта му. Както всички в квартала на червените павета, този някой трябваше да разбере, че това не можеше да се размине току-така.
Глава 7
Тази нощ на площада Лорн реши да не се намесва.
Нищо не можеше да се направи, за да бъде спасена бараката на Кадфелд, а за публичен сблъсък с Андара още не бе дошло времето. Така че Лорн остана настрана, като държеше Дарил при себе си, докато отец Елдрим разблъскваше тълпата с бърза крачка. Смелостта на свещеника го изненада — той не се поколеба да се изправи срещу Андара и да го обвини в жестокост и подлост.
Това още повече впечатли Лорн, тъй като той изобщо не обичаше черните свещеници и тяхната догма, отричаща божествената природа на всички дракони, с изключение на Дракона-крал, когото те впрочем наричаха Единствения. Според тях другите Предци бяха само проявления, въплъщения на Дракона-крал. Почитането им беше ерес, с която трябваше да се борят със слово и проповед, но и с желязо и огън, ако трябва. В очите на Лорн Църквата на пожертвания Дракон-крал въплъщаваше вяра, която той ненавиждаше — често сляпа и понякога фанатична.
Дали вярата даде на отец Елдрим дързостта да се противопостави на Андара пред всички? Да го обиди? Може би. Но той трепереше от гняв, който се стори на Лорн искрен. Очевидно беше възмутен и не можеше повече да мълчи. Каквито и да са рисковете. А дали изобщо мислеше за тях? Лорн се съмняваше и дебнеше реакцията на Андара.
Огромен, масивен, началникът на стражите стърчеше над свещеника с една глава. Изтърпя жлъчната критика, без да трепне. После се наведе и в настъпилата мъртвешка тишина, когато всички присъстващи не смееха да дишат, прошепна няколко думи на ухото на отец Елдрим, които Лорн научи по-късно: