Лорн присви очи и наистина позна герба. Вълча или кучешка глава, два кръстосани меча: това със сигурност беше гербът на Ониксовата гвардия.
Обаче текстът…
— Това е на староимелорски — каза Лорн. — Но като че ли е девизът на ониксовите гвардейци, а?
— Това означава: „На Върховното кралство служим. Върховното кралство защитаваме“.
Лорн вдигна поглед.
Полазиха го тръпки от вълнение, сякаш откриваше първия елемент от непозната дотогава загадка, чиято важност обаче предчувстваше.
— Къде е била направена тази рисунка? — попита той. — Какво представлява? Кое е това място?
— Не зная. Става въпрос за изоставено място, което авторът на бележника открил след много дни бродене… Но важното не е това, рицарю. Бележникът е стар, а според мен надписът, който авторът е преписал, е още по-стар. Така че този девиз, който някои са искали да изтрият, несъмнено е първият девиз на Ониксовата гвардия…
Тогава Лорн си помисли за надписа, издълбан над портата на Черната кула, и разбра какво искаше да му каже главният архивар. Имаше само една различна дума в двата последователни девиза на Ониксовата гвардия, но тя променяше всичко.
— „На Върховното кралство служим. Върховното кралство защитаваме“, Лорн. Върховното кралство. Не Върховния крал. Преди да станат защитници на Върховния крал, ониксовите гвардейци отначало са били защитници на Върховното кралство…
Лорн се върна на смрачаване.
Докато вървеше, мислеше за странния пътен бележник, пъхнат в кожената му ризница. Според Сибелиус нищо не позволяваше да се предположи кой е авторът му, но по някои белези можеше да се допусне, че беше живял преди около век. Но други въпроси събуждаха любопитството на Лорн. Кое беше това място, което укрепената порта защитаваше? Беше ли съществувало? И ако не беше родено от болното въображение на луд човек, съществуваше ли още? И къде? Лорн се надяваше да успее да разчете страниците, покрити с дребния, нечетлив почерк, който Сибелиус не беше успял да прочете. Знаеше, че текстът често беше налудничав. А може би имаше скрит смисъл.
Съществуваше и загадката с девиза на ониксовите гвардейци.
Защо и кога беше променен? Дали тази промяна беше изпълнена със смисъл, както Лорн предполагаше? Дали беше станала много преди Ерклант I да разпусне Ониксовата гвардия? Тези две събития бяха ли свързани по някакъв начин?
Потънал в своите питания, Лорн почти беше забравил за всичко останало. Но бързо се върна към действителността, когато завари Черната кула развълнувана — няколко десетки любопитни се бяха струпали пред подвижния мост. Разбута тълпата зяпачи, за да влезе, и намери на двора Лиам и Логан — предпазливи повече от всякога.
— Щях да пращам някого да ви търси — каза Лиам.
— Какво се случва тук?
— Намерихме Вард. В ковачницата е.
Лорн побърза да отиде в ковачницата, на вратата стоеше Йерас и пазеше.
Вътре Вард беше легнал на походното си легло, Дуайн и Ериад стояха при него. Старият ковач беше ударен няколко пъти в лицето, а кървава превръзка беше омотана около дясната му ръка. Опиянен от алкохола, с изцъклен поглед, той си мърмореше и негодуваше сам.
— Бил се е със стражи — обясни Ериад. — Пристигнахме твърде късно.
— Ръката му?
— Заковали го за една маса, преди да тръгнат — за да ни дадат пример.
Дуайн се дръпна, Лорн седна до Вард.
— Как си? — попита го съчувствено.
Старият ковач го позна през замъгления си от виното поглед и изръмжа:
— Няма да останеш доволен…
— А да ми разкажеш?
Вард изруга.
— Както искаш. Пиех си. Спокойно… И после тези… тези типове влязоха. Стражи. Не ме видяха. Искаха пари в замяна на тяхното… покровителство. Но собственикът не можеше да плати и тогава те започнаха да го… Бяха петима, но добре ги подредих — Вард се оживи. — Мамка му, Лорн! Ти щеше ли да ги оставиш да си правят каквото си щат?
— Не — призна Лорн.
Изправи се, погледа Вард за момент, после, след като взе решение, каза усмихнато:
— Ти спечели, луд дъртако. Ще им обявим война. Но по моя начин.
— Доволен съм да го чуя. Но бъди предпазлив. Хората на Андара може да са подлеци, които нападат само когато са много, но най-вече са убийци. Това, че си Пръв рицар, не те предпазва от добре насочен кинжал.