Лорн изпъшка.
— Кретен. Заслужаваш да те принудя да го правиш.
Енцио се ококори.
— Би ли могъл? Наистина?
— По принцип, да. Освен в присъствието на Върховния крал.
— О?
— Престани да влудяваш Енцио, сир. Нали не искаш да ти казвам „татко“, а? — иронично подхвърли Алан.
— Мисля, че си доста лекомислен, синко.
Избухнаха в смях.
Енцио грабна една бутилка, която обиколи от уста на уста, после принцът каза:
— По-добре ни разкажи за твоята Ониксова гвардия, Лорн.
— Това не е моята Ониксова гвардия, а Ониксовата гвардия. Кралят пожела да я създам отново.
— С каква цел? — попита Енцио.
— С цел да възстановя неговата власт над Върховното кралство.
— Имаш ли пари? — попита Алан.
— Малко.
— Хора?
— Неколцина.
— Това не е кой знае какво.
— Не е. Но е начало.
Енцио се намеси:
— Затова ли кралят те направи Пръв рицар?
— Така мисля.
— Ти го заслужаваш, Лорн. Винаги си го заслужавал — каза сармският принц, като потупа приятеля си по рамото.
— Благодаря.
— Потвърждавам го — каза Алан, като надигна бутилката. — За Първия рицар на кралството!
И всички отново пиха направо от бутилката.
— И все пак — поде отново принцът — можеше да се обадиш, когато се върна в Ориал. Или дори преди това.
— Не знаех, че си в Двореца.
— А дали не можа да се осведомиш?
— Вярно е, че не го направих. Но имах да свърша много неща.
— А защо не дойдеш да живееш в Двореца? С Енцио, който е тук, ще е като в доброто старо време.
— Черната кула е почти напълно пригодна за живеене. По-добре ми е там.
— Всъщност, става дума за това всеки да разбере, че нямаш нищо общо с местната власт, нали? — подхвърли Енцио.
Лорн се извърна към него.
— Да. Има го и това.
От тримата Еленцио дьо Лоранс винаги бе бил най-ловък, най-хитър. Имаше от кого да го наследи. В семейство Лоранс талантът за интриги и вкусът към заговори беше фамилна черта.
Енцио познаваше значението на символите в политиката.
— За теб се говори много в Двореца — каза Алан.
— И какво разправят?
— Най-вече се задават въпроси. А изглежда, че правиш мизерии на стражата в Червените павета? Йоргаст сигурно не е доволен.
— Кой е Йоргаст? — попита Енцио.
— Префектът на Червените павета — обясни Лорн. — Стражите са на заплата при него. Амбициозен и продажен. Корумпиран.
— И племенник на Естеверис! — уточни Алан.
— Вярно е — потвърди Лорн. — И племенник на Естеверис.
Това имаше своето значение и Енцио разбра. Погледна Лорн право в очите с разбираща усмивка. Той със сигурност не беше избрал квартала на червените павета случайно.
— Ами ти? Какво те води в Ориал всъщност? — попита Лорн, като придърпа една чиния със сирене.
— Посланическа мисия — отвърна Енцио. — Баща ми ме натовари да го представлявам по време на отстъпването на Ангборн.
Лорн прие новината с възхитено изражение.
Бащата на Енцио му оказваше голяма чест. Но това означаваше също, че херцогът — стар приятел и боен другар на Върховния крал — не искаше да присъства на триумфа на една политика, която сигурно осъждаше. Без при това да иска да поема риска за дипломатическа криза с Върховното кралство. Много навременна треска беше повалила херцога и херцогствата Сарм и Валанс щяха да бъдат представени официално и достойно, но от най-големия син, а не от бащата.
— Кралският кортеж тръгва след две седмици — каза Алан.
— Ти участваш ли? — попита Лорн.
— Всички сме включени. Майка ми, брат ми, Естеверис. Аз. И всички посланици и чуждестранни представители, които се намират в Двореца.
— Но преди това давам вечеря — обяви Енцио. — Разбира се, ти си поканен.
Лорн се намръщи.
— Лис ще е тук, Лорн — натърти Енцио.
Лорн замълча и леко пребледня.
Погледът му зад тъмните очила помръкна. Преглътна и бутна чинията със сирене.
— Не мисля, че това е добра идея…
— Мисля, че на нея ще ѝ е приятно да те види отново. Ще можете да поговорите.
— Ще си помисля.
Енцио познаваше достатъчно добре своя приятел, за да знае, че нямаше да получи нищо по-добро.
— Това е всичко, за което те моля, Лорн. И мога да те уверя, че ти ѝ липсваше. Моята сестра не те забрави.
Малко по-късно Алан придружи Лорн на тръгване от Двореца.