Тогава Мао обясни, че с малкото, което печели нейният съпруг, не могат да свързват двата края и тъй като дълговете им се трупали все повече, тя се решила да иде да поиска заем от Андара. Разбира се, направила го тайно. Първо, защото Верен бил човек на честта и много горд, за да дължи пари на такова омразно същество. После, защото Мао знаела какво ще поиска от нея началникът на стражите. Това неизбежно се случило, но поне донесла пари, за да погаси най-неотложните им дългове.
— Аз… мислех си, че постъпвам добре… Имахме нужда от тези пари, разбирате ли? Нужда!
Лорн кимна.
— Но съпругът ви разбра истината, нали?
— Да. Разбра, че съм платила някои от дълговете ни и поиска да разбере как. Аз… не можах да го излъжа. Умолявах го да ми прости, но той изпадна в луда ярост. Той… той ме обиди. Дори си помислих, че ще ме набие, но той излезе преди да го направи… Това беше вчера вечерта. И оттогава…
Лорн беше чул достатъчно.
Но като забеляза кръвоизлив на скулата на младата жена, попита:
— Кой ви причини това тогава?
— Андара. Зная, че Лоа е отишъл при него вчера вечерта. Сигурна съм! Тогава…
— Вие сте отишли отново при този звяр.
— Да.
Мао отново потъна в сълзи.
Когато се върна в Черната кула, Лорн събра хората си и им разказа за какво става дума. От уважение към Мао не каза нищо за това, което Андара я беше накарал да направи, но никой не беше толкова глупав.
— Вард, Дуайн и Йерас, идете и дискретно поразпитайте в квартала. Опитайте се да разберете какво е направил Верен вчера вечерта, след като е напуснал жена си, и дали не е допуснал лудостта да иде да търси сметка от Андара… Останалите, бъдете готови — никога не се знае.
Един час по-късно Вард се върна с версия на фактите, която Дуайн и Йерас щяха да потвърдят почти изцяло. Андара и неговите хора били толкова сигурни в своята ненаказуемост, че почти не се стараели да прикрият злодеянията си. Но ониксовите гвардейци — и особено Вард — вече се ползваха с известно доверие в Червените павета. Намериха се езици, които се развързаха. При условие, че ще бъде запазена анонимността им, се бяха явили свидетели, твърде щастливи, че са намерили някой, към когото да се обърнат.
— Верен започнал да пие — обясни Вард. — После отишъл да тропа по капаците на „Счупения меч“ посред нощ. Мъртво пиян. Като обиждал Андара с цяло гърло. Така че събудил цялата улица и всички видели какво се случило после…
Лорн се страхуваше от най-лошото. „Счупения меч“ беше главният щаб на стражите в Червените павета.
— Андара не се показал — продължи Вард. — Ако това се докаже, той спял спокойно у дома си по това време. Но пет-шест от неговите хора излезли. Според тези, които гледали цялата сцена от прозорците си, те отначало искали да изгонят Верен и го бутнали в калта. Но той се изправил и успял да удари един от тях. Изглежда, че това ги подлудило…
Вард прекъсна, за да пийне глътка вино, и Лорн го погледна въпросително.
— Да — отвърна той. — Пребит до смърт. Дори знам къде е трупът…
Стражите имали своите навици, сред тях и този да се отървават от неудобните трупове на едно съмнително място някъде в покрайнините на Червените павета. Мястото било до такава степен познато, че рано или късно някой, който не знаел къде се намира негов близък, имал разправии със стражите, отивал да търси там.
Ониксовите гвардейци, които бяха тръгнали всички заедно, претърсиха мястото и скоро намериха трупа на Верен в една кална яма. Извлякоха го оттам доста трудно. Просбописецът беше почти неузнаваем и като видя, че отец Елдрим идва с Мао, Лорн нареди да покрият обезобразеното му лице с кърпа.
Младата жена нададе сърцераздирателен вик, като позна тялото на съпруга си. Спусна се върху него, прегърна го и изплака:
— Прости ми… Прости ми… Не исках… Моля те…
Гвардейците се мъчеха да останат спокойни и безстрастни, но мъката на Мао им свиваше стомаха. Чакаха и не знаеха какво да правят. Най-накрая отец Елдрим прегърна младата жена през раменете и успя да намери думите, които я накараха да пусне трупа на съпруга си.
Вард въздъхна.
— А сега, Лорн? Какво ще…?
Но Лорн не беше там.
— Лорн?
Лорн вече се беше отдалечил и вървеше бързо към групата стражи, които подигравателно присъстваха на сцената. Бяха четирима и много късно разбраха опасността, която представляваше Лорн.
— Забавно ли ви е?
Дори не им остави време да отговорят.
Изненадващо удари първия с глава в лицето, счупи резците на втория с лакът, преви третия на две с непредвидим удар с коляното. Четвъртият сложи ръка на късия си меч, но Лорн го спря.