— Извади я и си мъртъв.
Стражът се закова на място и пребледня, като видя, че ониксовите гвардейци идваха на помощ на своя капитан.
— Иди да намериш Андара — каза му Лорн с леден глас. — Намери Андара и му кажи, че…
Поколеба се, въздъхна и рече:
— И по дяволите. Кажи му това.
Като хвана мъжа за шията с едната си ръка, удари го с юмрук право в лицето, ударът направо отекна, после втори, други три, които му счупиха носа и плисна кръв. Трябваше Вард да го задържи, преди да убие стражаря с голи ръце.
Същата вечер в Черната кула Лорн се затвори за един час сам с Вард, преди да изпрати Дуайн да събере останалите. Говори им на приземния етаж на главната кула, под скелетата и подовете, които се изграждаха на почти празната сграда.
— Реших тази нощ да преминем в нападение. Андара ще иска да отмъсти за хората си и да спаси реномето си. Не искам да му оставям време.
Погледите се обърнаха към Вард, който стоеше по-назад и мълчеше, но явно не одобряваше това решение.
— Ако трябва да действаме тази нощ — каза Йерас, — нямаме много време.
Всъщност вече се стъмваше.
— Зная. Но ще използваме още по-добре елемента на изненадата.
Бившият разузнавач не изглеждаше никак убеден, но замълча. За малко не беше изгубил живота си при една лошо подготвена операция.
— Остава да определим целта — каза Вард.
Лорн се съгласи.
— Имаме избор — каза той. — Първо, можем да нападнем „Счупения меч“.
— Главната квартира на стражата? — каза Логан. — Рисковано.
— Но това ще порази духа им — каза Йерас.
— Както на населението, така и на стражите — стигна още по-далеч Лорн.
— Ще трябва да се справим със силна съпротива — каза Лиам. — Несъмнено дори твърде силна.
Ериад също изрази мнението си.
— Да предположим, че превземем хана на щурм — каза Вард. — А после? Ще го запалим? Ще избием всички?
— На мен няма да ми е неприятно да разбия няколко черепа на тия боклуци — каза Дуайн.
— Не сме във война — възрази ковачът. — Червените павета не са околностите на Валмир и „Счупения меч“ не е гелтски преден пост.
Аргументът беше основателен и в главната кула настъпи замислено мълчание.
— Остава решението да се разправим с Андара — каза Лорн след известно мълчание.
Ониксовите гвардейци го заслушаха внимателно.
— Кадфелд ми каза за една къща, която Андара притежавал — обясни Лорн. — Официално тя принадлежи на подставено лице, но той живее точно там. Къщата е заобиколена от голяма градина и е защитена със стена. Скрита е сред дървета.
— Това би било отлично — отбеляза Йерас. — Никой няма да ни види или да ни чуе.
— И кой знае какво ще намерим вътре! — каза Логан. — Там Андара би трябвало да крие богатствата си.
— Във всеки случай ще намерим Андара — каза Дуайн, като стисна юмруци.
— И само няколко часови, с малко късмет — каза Лиам.
— Точно това казва Кадфелд — потвърди Лорн.
Погледна хората си, които изглеждаха съгласни — всички. Само Вард се губеше от полезрението му и той не се обърна към него.
— Значи е решено — заяви той. — Нападаме къщата на Андара тази нощ. Но за да избегнем неприятни изненади, трябва един от вас да отиде и да наблюдава мястото още отсега, докато другите се приготвят. Доброволец?
Йерас искаше да излезе напред, но Ериад го изпревари.
— Аз.
Лорн се поколеба за миг. Изглеждаше, че размишлява, после каза:
— Съгласен съм. Но внимавай да не те забележат. Ако Андара или някой от хората му те видят, ще се усъмнят в нещо и…
— Ще бъда предпазлив — обеща младият мъж.
Изненадан, че е бил отстранен, Йерас въпросително потърси погледа на Вард. Той не му отговори, в това време Лорн дискретно направи знак на Лиам да сложи край на съвещанието.
— Господа — каза ветеранът, — време е да се приготвяме.
Ониксовите гвардейци се пръснаха, с изключение на Йерас, когото Вард дръпна настрани дискретно.
— Зная, че очакваше Лорн да избере теб, вместо Ериад — каза той. — Но ти ни трябваш за друго нещо…
Андара беше в отвратително настроение, когато след по-малко от час Ериад дойде при него в „Счупения меч“. Беше пил сам в кабинета си и не беше мърдал оттам след боя, който Лорн беше нанесъл на четирима от неговите хора.
— Какво те води? — попита той с леко огорчение. — Днес достатъчно слушах приказки за ониксовите гвардейци…