Ами ако Ериад е бил разкрит?
Андара се опитваше да мисли разумно.
Подобна възможност да се отърве от Лорн несъмнено никога нямаше да се появи отново. Струваше си да се прояви малко търпение. Щеше наистина да е прекалено глупаво да изтърве всичко само защото не беше изчакал още четвърт час.
Лорн и хората му скоро щяха да прескочат тази стена, Андара го знаеше.
Подпомогнат от Дуайн, Лорн се покачи на крепостната стена и я яхна. После помогна на Йерас да се качи, после беше ред на останалите. Дуайн мина последен, Логан и Лиам трудно го повдигнаха.
Лорн внимателно тупна от другата страна и извади меча си, сетивата му бяха напрегнати до краен предел. Хората му скоро дойдоха при него, и те с оръжие в ръка. Знаеха какво трябва да правят и само чакаха знак от капитана си.
Лорн им даде знак и тръгна надясно, Дуайн вървеше по петите му. Лиам и Логан тръгнаха наляво, за да минат от другата страна на огромния склад, който се извисяваше пред тях тъмен и тих. А Йерас се зае да се прехвърли безшумно в него.
Ериад оставаше невъзмутим, но стомахът му се беше свил от притеснение и от някаква смесица от гняв и тревога. Лиам му беше обяснил в каруцата, която леко се поклащаше, че целта им се беше променила. Бяха решили да не нападат къщата на Андара, а да изпразнят един склад на пристанището.
Понеже познаваше аферите на Андара, Ериад веднага се беше досетил за кой склад става дума. Все пак изслуша обясненията на Вард, които потвърдиха съмненията му.
За да избегне гладна епидемия в Ориал, Градският съвет купуваше жито с лошо качество, което смилаше на брашно и после го препродаваше на ниска цена в най-бедните квартали. Операцията струваше скъпо, но според общинските съветници беше необходима — на първо място трябваше да се избегнат размириците в столицата на Върховното кралство. Кварталните префекти бяха натоварени да преразпределят брашното от общинската помощ, което позволяваше на Йоргаст да се обогатява, като отбива една част от наличностите. Това придобито по нечестен път брашно беше натрупано в един склад в очакване да бъде продадено на по-висока цена.
Според Вард Лорн беше повярвал на едно анонимно сведение и в последния момент беше решил да опразни този склад. Той несъмнено нямаше да е пазен толкова бдително както дома на Андара, а ударът, който можеха да изпълнят, беше не по-малко интересен. Във всеки случай ковачът като че ли предпочиташе тази възможност.
— И какво ще правим с всичкото това жито? — беше се изненадал Ериад.
— Ами ще го раздадем, малкия. Ще го раздадем…
На уличката, където двамата с Вард пазеха каруците, Ериад не можеше да не мисли единствено за Андара, който чакаше напразно и щеше да изпадне в луда ярост, когато разбереше какво се случва. Ериад нямаше никаква вина за това, но достатъчно добре познаваше Андара, за да знае, че някой щеше да заплати тази ярост. Този някой можеше и да е той, Ериад. Или който и да било друг. Андара нямаше да понесе този провал, да не говорим за лишаването от възможността за печалба. А най-лошото беше, че той беше извикал повечето часови от склада, за да ги включи в своята засада…
А дали това наистина беше случайност?
Ериад не беше глупак и колкото повече време минаваше, подозренията му нарастваха. Ами ако е бил разкрит? Ами ако Лорн го беше натоварил да провери местата преди обира, за да му даде възможност да предупреди Андара? Ами ако още от начало беше решил да нападне склада?
Все по-разтревожен, Ериад си помисли, че ониксовите гвардейци знаеха и го бяха използвали. Освен това не трябваше ли Йерас да бъде натоварен да провери дома на Андара? Не беше ли той разузнавачът и наблюдателят на групата? Разбира се, Ериад доброволно се беше предложил пръв, за да има пълна свобода на действие. Но значеше ли това, че Лорн трябваше да избере него?
Чувствайки как ледена пот избива по челото му, Ериад осъзна, че Лорн знаеше. Знаеше, че той иска да има свободно поле, за да може да се свърже с Андара. Лорн знаеше, че той щеше да се предложи и дори разчиташе на това.
Ериад беше манипулиран от начало до край.
Нямаше значение как го бяха разкрили. Може би в крайна сметка сам се беше издал. Трябваше да избяга, преди да е станало твърде късно. Без съмнение Лорн чакаше края на тази мисия, за да си разчисти сметките с него или още по-лошо — да го остави да си тръгне и да пусне слуха, че той беше предал Андара. Това щеше да означава, че е подписал смъртната му присъда. И дума не можеше да става да остави нещата така. Ериад може би все още имаше шанс да обясни на Андара, но трябваше да се измъкне веднага.