И за начало трябваше да премахне Вард.
Бавно извади ножа си и се обърна към Вард, който дотогава чакаше в началото на уличката.
Но старият ковач не беше там.
Ериад късно усети присъствието зад гърба си. Не видя откъде дойде ударът, който го повали, и той се свлече на земята.
Вард погледна презрително тялото, проснато в краката му. Изплю се върху него.
— Предател.
Лорн и Дуайн лесно се отърваха от двамата часови, които патрулираха около склада. Лорн повали единия с удар в тила. Дуайн повдигна другия отзад и го удуши в гънката на лакътя си, държа го достатъчно дълго, докато онзи загуби съзнание, без да обръща внимание на лудешкото ритане на краката му.
Лиам и Логан дойдоха при тях, след като обиколиха склада.
— Няма никого — каза Лиам.
В същото време Вард дойде с едната от каруците. Мъжът, който пазеше на портала, тръгна към него, за да го спре и да го попита какво иска, но Йерас го повали с арбалета си. На върха на стрелата, изстреляна откъм покрива, имаше малка торбичка с пясък. Ударен в главата, човекът щеше да се отърве само с лошо главоболие, когато се събудеше.
Ониксовите гвардейци побързаха да отворят портала на Вард. Скриха часовия и Логан отиде да докара другата каруца, докато Дуайн и Лиам отваряха големите порти на склада.
Вътре чувалите с брашно бяха подредени на редици.
— Ще натоварим всичко, което можем — каза Лорн.
— А него? — попита Лиам.
Сочеше Ериад, който лежеше в безсъзнание и беше завързан отзад на каруцата.
Лорн се поколеба.
— Ще се заема с него, когато привършим тук — каза Вард злокобно.
Андара намери своя шпионин на зазоряване с вързани крака и ръце, провесен за врата от табелата пред „Счупения меч“ с толкова въже, колкото да може да докосва земята с пръстите на краката си. Ериад беше жив, очите му бяха изскочили и пълни със сълзи. Кървав парцал заглушаваше отчаяните му стенания.
Вбесен, Андара нареди първо да махнат парцала от устата му.
— Идиот — каза той. — Не им беше нужно много време, за да те разкрият…
Но другият не отговаряше.
С отвратителни хрипове Ериад изхълца и изхрачи парчета черна кръв заедно с езика на едно бездомно куче, който беше държал цяла нощ в устата си с риск да се задуши. Повечето от присъстващите стражи почувстваха ужасно гадене.
Един от тях повърна.
— Говори — каза Андара, като хвана младия мъж за косата и повдигна главата му.
Беше пребледнял от гняв, но този гняв не можеше да се сравни с яростта, която го обзе, когато откри склада, в който бяха останали само няколко изтърбушени чувала с брашно. Изкара си нервите върху единия от часовите, когото за малко не уби от бой, после започна да бълва ругатни с окървавени юмруци, докато крачеше напред-назад като диво животно, хванато в клопка.
За Йоргаст липсата, от която можеха да спечелят, беше важна, но той и без друго беше вече достатъчно богат, така че Андара много добре знаеше, че префектът нямаше да си мръдне малкия пръст. За него обаче бедата беше жестока. На първо място беше паричната загуба, огромна, при положение, че тези пари, които току-що се бяха изпарили, бяха предназначени не само да го обогатят, но и за заплащане на приближените му хора, на доносниците и на другите сътрудници, които му служеха единствено от интерес. Но тук ставаше дума и за нападението, за публичната обида, която му беше нанесена.
Защото скоро всички щяха да разберат или да се досетят кой беше извършил удара, без той да може да направи нищо. Вероятно вече новината се разпространяваше из квартала като вълна и Лорн Аскариан от висотата на проклетата си кула можеше просто да остави хората от Червените павета да говорят и да ликуват, като се смеят на дързостта и интелигентността на удара, който той и неговите хора бяха нанесли на стражата. Бяха обрали крадци, бяха измъкнали контрабандна стока, която по никакъв начин не можеше да бъде предмет на оплакване. Освен да раздаде правосъдие на самия себе си, началникът на стражите можеше единствено да си мълчи и да стиска зъби.
И ако все още някой се съмняваше, че ониксовите гвардейци бяха виновни за случилото се, всички получиха блестящо потвърждение, когато следобеда в Черната кула започна първото раздаване на безплатно брашно.