С почитанията на Първия рицар на кралството.
От този момент насетне започнаха да се появяват кръстосани мечове, изрисувани по вратите в квартала.
Глава 16
Изминаха дни преди Андара да се появи или стражите да накарат да се заговори за тях — виждаха ги да обикалят улиците на Червените павета, но те избягваха да правят гафове и дори понякога вършеха услуги.
Това не предвещаваше нищо добро.
Сигурен, че Андара няма да се задоволи да гледа как кръстосаните мечове се умножават, Лорн беше посъветвал отец Елдрим да не излиза сам. Освен това беше натоварил Йерас с особена мисия, за която не беше казал на никого, освен на Лиам, и все така забраняваше на Дарил да се мотае дълго време сам из квартала. Лорн беше убеден, че Андара нямаше да го нападне лично, но щеше да го стори спрямо някой от хората му, дори можеше да пострада някой напълно невинен и съвършено чужд на техния конфликт. Засега единственото, което можеше да прави, беше да чака началникът на стражите да премине към действие. Мислите на Лорн обаче бяха другаде.
Когато не се изтощаваше на строежа, той не преставаше да мисли за Алисия — сестрата на Енцио, която толкова много беше обичал. Бяха се влюбили още като юноши, по времето, което Лорн пребиваваше в Сарм. Въпреки мрачната бдителност на Енцио, те се срещаха и си бяха дали дума. За жалост, скромният произход на Лорн беше пречка. Защото независимо че баща му беше някогашен боен другар на крал Ерклант, той произхождаше от дребното благородничество на меча. Колкото до майка му, тя беше пленничка, която един скандски крал беше подарил на Върховния крал заедно с един златен щит и два бойни коня при подписването на някакъв договор. Въпреки всичко, когато беше на шестнайсет години Лорн намери смелост да признае на баща ѝ чувствата, които изпитваше към неговата дъщеря. Той я обичаше. Тя го обичаше. Искаше да се ожени за нея. Херцогът поиска да размисли, после каза, че ще одобри този брак, но при две условия. Едното беше Лорн да уважава девствеността на дъщеря му до деня на брака. И да стане достоен за нея чрез своите заслуги. Това беше повече, отколкото Лорн можеше да очаква: обеща всичко, което искаха от него.
И удържа на думата си.
Няколко години по-късно победи далатските варвари на границата с Валмир и се покри със слава в битката при Урдел, където неговата смелост спаси цял град от разрушение. Ранен, той се върна във Върховното кралство и беше посрещнат като герой. Целият двор се привърза към него. Крал Ерклант го обсипа с почести, даде му земи и го включи в кралската гвардия със званието офицер.
И така, с каска със сив гребен под мишница, в един хубав есенен ден Лорн отиде при херцога на Сарм и Валанс. Вече беше мъж, белязан от войната, но любовта му към Алисия не беше отслабнала. Тя го чакаше — красива и крехка, с бели цветя в косите. Херцогът го нарече „синко“, преди да го награди с бащинска прегръдка. Разбраха се, че сватбата ще се състои през пролетта, след като Лорн се върнеше от една мисия, с която го беше натоварил Върховният крал.
След това мечтата много бързо се разби.
Този ден в края на следобеда Лорн се връщаше от Кралските архиви, когато намери Черната кула обзета от необичайно оживление.
— Какво става? — попита той, като подаде юздите на коня си на Дарил.
— Открихме нещо, месир.
Погледната отвън, въпреки скелетата, които още я обкръжаваха, главната кула изглеждаше почти напълно възстановена. Но работата, която оставаше да се свърши вътре, беше много и по инициатива на Вард, който мразеше да стои с празни ръце, гвардейците бяха решили да се захванат с вътрешния ремонт. Всъщност погледнато отдолу се виждаше чак до върха през голите скелета и изтърбушените подове. Единствен последният етаж беше ако не обитаем, то поне безопасен. Веднага след като беше поправен покривът, Лорн се беше настанил там сред спартански комфорт.
Той влезе в кулата, където се бяха събрали всички гвардейци.
— Открихме параклис — каза Вард, когато го видя.
Главната кула беше обградена от три малки, ъглести кули с бойници, високи колкото нея. В едната имаше вита стълба, която свързваше всички етажи. Другите две приютяваха празни кръгли зали, осветени от амбразури във формата на кръст. На приземния етаж едната от тези зали беше зазидана. Нещо, което не беше разтревожило никого до момента, когато Дуайн разби стената от тухли и хоросан, която препречваше входа към нея.