Лорн потърси отец Елдрим с поглед, но не го намери. Но позна Вард, който с опърлени коси и зачервено лице беше седнал на един бордюр, а една жена му превързваше прасеца.
— Как си? — извика Лорн.
Грохотът, скърцането, свистенето на огъня бяха толкова силни, че човек трябваше крещи, за да го чуят.
Старият ковач кимна.
— Жив съм. Но няма да мога да подскачам веднага.
— Сериозно ли е?
— Не.
— А другите?
— Мисля, че също са живи.
Лиам и Логан дойдоха при тях. Смръщиха вежди, като видяха, че Вард е ранен, но той ги успокои със спокойното си изражение.
— Като че ли огънят е започнал от няколко места — каза Лиам — и на вратите имаше вериги.
Също като всички останали, и Лорн знаеше какво означава това.
— Къде е Йерас?
— Остана в Черната кула — каза Лиам.
— Някакъв проблем? — разтревожи се Лорн.
— Сибелиус. Хората на Андара го нападнали тази вечер.
Значи Андара се беше нахвърлил на главния архивар същата нощ, когато беше подпалил лечебницата. Искал е да удари силно и може би това не беше всичко.
— Не виждам отец Елдрим — каза Лорн.
— Последния път, когато го видях, влизаше вътре — каза Логан.
Лорн се обърна към горящата лечебница.
— Отдавна ли?
— Не.
— Дали още е вътре?
— Така мисля.
— Лорн! — извика Вард. — Не!
Но Лорн вече се беше втурнал.
— След мен!
Ковачът изруга, като видя, че Лиам и Логан последваха капитана си, без да се колебаят. Първо, защото се хвърляха с наведена глава насред жаравата. Но и защото не можеха да постъпят другояче.
Лорн разкъса единия ръкав на ризата си и си направи от него маска, преди да влезе в лечебницата. Пламъците го заслепиха, а горещината направо го удари. Въздухът беше нажежен като в пещ.
— Оттук! — изкрещя Логан, като посочи стълбите. — После не зная.
Лорн хукна пръв и изкачиха каменните стъпала, чийто парапет гореше. Бяха в централната част на лечебницата. На етажа пламъците облизваха стените на коридорите и се извиваха до тавана.
Почти заслепен, Лорн извика:
— Отец Елдрим! Отец Елдрим!
Напразно.
— Търсете! — нареди той на другите.
Плътен черен дим правеше въздуха отровен, те се лутаха сред пожара, бутаха врати, които освобождаваха кълба пламъци, претърсваха помещенията, в които мощните, извисяващи се огнени езици разкъсваха всичко сред оглушителна врява и непоносима горещина.
Прескачаха трупове, после Лиам извика:
— Тук!
Беше намерил отец Елдрим, който беше само припаднал, съвзе се и започна да кашля, когато го обърнаха, за да го огледат.
— Ще оживее — каза Логан.
— Бързо! Да го изнесем! — нареди Лорн.
Но отец Елдрим не им позволи, когато Лиам и Лорн го вдигнаха под мишниците, за да го понесат.
— Не — простена той. — Не… Там…
— Какво казва? — попита Логан.
— Не зная — отговори Лорн.
— Там… в…
— Всичко ще се срути — предвиди Лиам.
Лечебницата трещеше и скърцаше сред ревящите пламъци. От време на време се чуваше как цели стени от постройката се срутват.
Черният свещеник успя да вдигне ръка, за да посочи една затворена врата.
— До… до…
— Заеми се с него! — каза Лорн на Логан, преди да отиде да погледне.
Бутна вратата и откри стая, обхваната изцяло от пламъци. Там лежаха две тела — едно момиченце и един мъж. Без съмнение бащата се беше опитвал да спаси дъщеря си, когато таванът се беше срутил. Той лежеше на пода, двата му крака бяха счупени под една тежка греда.
— Лиам! — изрева Лорн. — Изведи свещеника! Логан! Помогни ми!
— Но аз… — започна Лиам.
— Не разсъждавай! Спаси свещеника и се върни, ако можеш!
Лиам се подчини, съзнавайки, че нямаше да има възможността да се върне и да помогне на Лорн и Логан, дори и да успееше да измъкне отец Елдрим от този ад.
Лорн се плъзна под една купчина греди, дъски и гипсови отломки, хвана момиченцето, притегли го към себе си и го положи в коридора. Логан го погледна и разбра, че само е изгубило съзнание заради дима, който беше вдишало. Облекчено каза:
— Жива е.