Той не спеше, но лицето му беше изопнато. За сметка на това Дарил, който трябваше да му прави компания, спеше със стиснати юмруци.
— Как се чувствате, Сибелиус?
— Добре. Благодарение на вас и на вашите хора. Благодаря, рицарю… Знаете ли какво искаха от мен тези хора?
Лорн се намръщи.
— Да ви пребият и да ви оставят на улицата, за да ми изпратят предупреждение. Може би дори да ви убият. Или да ви отвлекат, за да окажат натиск върху мен… Както и да е, не ми благодарете, защото по моя вина бяхте в опасност.
— Още от началото знаех какви рискове поемам, като се присъединявам към вас. И не защото взех вашата страна бях в опасност, а защото застанах на страната на Върховния крал.
Лорн реши да не разбива илюзиите на Сибелиус по този въпрос. Той беше искал този конфликт с Андара. Беше го разпалвал, защото беше в негов интерес, при все, че знаеше, че и други, освен него, ще се опарят. Главният архивар се беше разминал само с уплах, но от лечебницата на отец Елдрим беше останала само пепел и равносметката от пожара беше трагична.
— Ще можете да се върнете у дома, Сибелиус.
— Днес ли?
— Още сега, ако желаете. Вече нищо не рискувате.
— Андара?
— Мъртъв.
— А хората му?
— Ще избягат веднага, щом разберат. А тези, които не избягат достатъчно бързо, рискуват да свършат убити или бити и обесени на някой стълб.
— Значи свърши.
— Да.
— Благодаря, рицарю. Ако можехте да направите и за Ориал това, което направихте за Червените павета…
— За момента е важно да върнем надеждата. Но това, което Ониксовата гвардия направи за Червените павета, ще го направи и за Върховното кралство. И то скоро.
Сибелиус кимна с разбиране.
— Ако мога да направя нещо, каквото и да е… — каза той.
Лорн помисли, поколеба се. Беше ли дошъл моментът да поиска от главния архивар това, което наистина очакваше още от началото?
Несъмнено.
— Искам протоколите от моя процес — каза той. — Зная, че са строго секретни. Но зная също така, че именно вие, главният архивар на Върховното кралство, ги пазите.
Сибелиус дълго гледа Лорн, преди да отговори. По някакъв начин винаги беше знаел, че ще се стигне до това.
— Ако ви дам тези протоколи, ще престъпя клетвата си и мога да бъда обвинен в държавна измяна…
Лорн дори не трепна и каза:
— Зная.
След като остави Сибелиус да си почива, Лорн намери Вард, който го чакаше с мрачен вид.
— Проблем ли има? — попита Лорн.
— Можеше да убиеш Андара още преди седмици.
— Да.
— И знаеше, че накрая ще го убиеш. Но изчака.
— Трябваше той да направи престъпление, което да прелее чашата. Трябваше Червените павета да преминат от примирение към ярост.
— В този пожар умряха хора, Лорн. Жени и деца. Невинни.
— Зная.
— Това като че ли изобщо не те вълнува.
— Аз водех война. Всички войни вземат жертви — нев…
— Не ми ги пей тия — ядоса се старият ковач. — Прекалено много съм ги слушал. Винаги служат за оправдание на най-лошото.
Лорн замълча, замисли се, помисли си, че често най-лошото е това, което е трябвало да бъде извършено. Мъжът, който беше преди, може би щеше да постъпи като него, но щеше да изпитва ужасни угризения. Спомняше си, че беше принуден, когато се биеше на границите на Валмир, да изостави войници, които бяха под негово командване — нещо, което ги беше осъдило на сигурна смърт. Решението, което беше взел, беше добро. То беше запазило живота на мнозина други, които бяха застрашени, но независимо от всичко беше изгубил съня си за седмици напред.
Но сега…
— Имам мисия, която трябва да изпълня — каза той.
Вард тежко кимна.
— Искам обаче да ти задам един въпрос. Когато се втурна в тази лечебница, обхваната от пламъците, какво искаше — да спасиш животи или да покажеш храбростта си, за да привържеш хората към своята кауза?
Лорн не отговори, понеже не знаеше отговора.
Лорн се прибра в стаята си изтощен.
Андара вече го нямаше, неговите стражи също нямаше да оцелеят и ако не беше идиот, префектът на квартала щеше да потъне в забрава или да побърза публично да обяви задоволството си от обрата, който събитията бяха взели: да оповести създаването на нова стража и повече да не се противопоставя нейният началник да бъде избиран от населението. Докато чакаха, ониксовите гвардейци щяха да поддържат реда, подпомагани от неколцина доброволци, които Лорн щеше да избере.