Но това можеше да почака до утре.
Лорн се отпусна на леглото така, както си беше с дрехите, и облекчено въздъхна. После се обърна на гръб, докато Исарис мъркаше до хълбока му. Лорн разсеяно го погали, вече сънен.
Не беше прегледал внимателно съдържанието на дисагите на Андара, но това трябва да беше истинско богатство. Смяташе добре да се възползва от него, като започне с финансирането на възстановяването на лечебницата в името на Върховния крал. След това щеше да се заеме с поправянето на няколко несправедливости и да помогне на най-заслужилите, което щеше окончателно да го направи много популярен. Много бързо кварталът на червените павета щеше да има единствено основания за радост поради защитата на Черната кула. Други бедни квартали щяха да започнат да им завиждат и хората щяха да започнат да си казват, че в Ориал животът е по-добър там, където справедливостта на краля е възстановена…
Лорн се протегна и намери сили да седне на ръба на леглото, за да си свали ботушите и връхната дреха. След това отново се изтегна и със скръстени под главата ръце, за миг се загледа в тавана.
Заспа, докато си мислеше какво още му оставаше да направи.
Два дни по-късно един ездач на змей дойде от Цитаделата с една голяма кожена чанта, съдържаща заповедите и наредбите, от които Лорн се нуждаеше за в бъдеще.
Глава 20
Кралица Селиан провеждаше последния си съвет, преди да потегли за Ангборн, когато прислужник влезе през една скрита врата, приближи се безшумно и подаде бележка на Естеверис. Без да прекъсва обсъжданията, кралицата погледна Дранис, който стоеше зад вратата. Разбра, че именно той беше дал бележката на прислужника и погледът ѝ помръкна. Не обичаше драковете, а този го мразеше особено много, несъмнено защото никога не беше успяла да го подкупи. Единствената лоялност, които кралицата търпеше, беше тази, която самата тя беше привлякла. Всяка друга предизвикваше завистта ѝ и много бързо — неизбежно — недоверието и омразата ѝ.
Естеверис разгъна хартията под масата без да се бави. Чакаше новини от Сор Далк, на когото беше дал неограничени правомощия, за да сложи край на действията на членовете на съпротивата, които се противопоставяха на отстъпването на Ангборн. Беше се надявал, че това бързо ще бъде свършено, но бяха минали седмици, без Далк да се обади, а вече предстоеше заминаването на кралския кортеж за Свободните градове. Дали Далк се беше провалил, или беше успял? Дали не беше срещнал непредвидени трудности? Дали не беше разкрит? Елиминиран? Министърът не се тревожеше особено за съдбата на своя пратеник. Но бързаше този трън да бъде махнат от петата му: от това зависеше успехът на преговорите, водени от месеци с Иргаард.
Естеверис се дръпна, като отвори бележката: не ставаше въпрос нито за Далк, нито за Ангборн. Но това, което прочете в нея, го изуми не по-малко. Обикновено в подобни обстоятелства той се задоволяваше да прегледа набързо бележката, която му връчваха, после я сгъваше дискретно, преди отново да ѝ отдели цялото си внимание. Сега обаче я прочете няколко пъти и за миг остана слисан, което в крайна сметка заинтригува и ядоса кралицата.
— Лоша новина, господин Първи министре? — попита тя отсечено.
Естеверис вдигна глава.
— Моля да ме извините, господарке. Но не, няма лоша новина. Или поне така си мисля…
— И какво ви смущава толкова? Може би ще благоволите да го споделите с господата от Съвета и с мен самата?
Министрите запазваха предпазливо мълчание, като избягваха дори да помръднат, даже да дишат.
Естеверис беше седнал отдясно на кралицата, която ръководеше съвета, седнала начело на масата. Той се наведе и каза само на нея:
— Рицарят Лорн Аскариан иска да го приемете.
— Лорн Аска…?
— Първият рицар, издигнат от Върховния крал, господарке.
— Зная кой е! — изведнъж се вбеси кралицата. — Какво иска?
— Не зная, господарке.
Кралицата се успокои и помисли.
— Ще го приема, когато се завърна от Ангборн. Ще организирате тази среща, нали? В момента имаме много друга работа, която трябва да свършим.
Естеверис леко се прокашля.
— Господарке, само че рицарят чака на вратата…
Кралицата повдигна рамене и достатъчно силно, за да чуе Съветът, заяви:
— Е, и какво? Нали няма намерение да я разбие? Чака на вратата? Да си остане там.
Това предизвика няколко учтиви усмивки, но притеснението на Естеверис нарастваше все повече.
— Господарке — каза той тихо. — Ако обичате…