Висок, слаб, атлетичен, мъжът беше облечен в черно и червено — цветовете на Иргаард. Носеше ботуши за езда, тежки, покрити с желязо кожени ръкавици, нагръдникът на ризницата му беше изваян. На раменете му беше закачен плащ. Беше представителен, но тази представителност беше високомерна, изпълнена с надменност — егоистичен, безмилостен и жесток човек, за когото целият свят се състоеше от нисши същества. Косите му бяха дълги и рижи. Профилът му беше правилен, а погледът — уверен. Беше красив, студен, тревожещ. Имаше очи на влечуго.
Казваше се Лаедрас и във вените му течеше кръвта на Черния дракон.
Черният килим покриваше залата по цялата ѝ дължина. Лаедрас стигна до края и с наведена глава почтително застана на едно коляно пред високите стъпала на голям каменен подиум. От едната и от другата страна на тези стъпала стояха все така стражи в червени ризници. Около подиума, покрит с червени килими, имаше угасени мангали. А на него — черен дракон.
Огромна хидра, чиито седем люспести глави с рога бяха почти еднакви.
Орсакир.
Драконът на смъртта и на нощта.
— Изправи се… — започна едната глава.
— … сине мой — довърши другата.
Лаедрас се изправи.
— Благодаря, майко.
Той беше един от синовете на Черната хидра. „Принцове-дракони“ както ги наричаха. Някои казваха, че има по един за всяка от главите на хидрата. Като се изключеха очите им, те приличаха на хора, но не остаряваха и носеха в себе си част от мощта на своята майка. Това ги правеше опасни противници, способни да освободят такава сила от Тъмнина, която да помете цяла редица войници.
— Ескадрилата е готова, майко.
— Добре…
— Ти ще…
— … я командваш.
— Ще постъпя според вашите заповеди, майко. Но…
— Да? — каза една от главите, които непрестанно мърдаха, без да изпускат Лаедрас от поглед.
Той се поколеба, но попита:
— Цяла военна ескадрила, майко? За ескорт на една дипломатическа мисия?
Очите на Черния дракон заблестяха и след известно мълчание всички глави казаха заедно:
— Дипломацията е война преди оръдията.
Глава 2
За да стигне до Свободните градове, кралицата реши да се спусне по течението на Ейрдър и нареди във великолепните кораби да бъде обзаведен Плаващ дворец, който, по мнението на мъдреците, беше едно от най-големите и великолепни чудеса на Имелор.
Препуснал в бърз галоп, Лорн потъна в гората. Двама конници го следваха. Също като неговия, и техните коне бяха отлични. Нервни, расови, мощни. И те препускаха с всичка сила.
Легнал върху врата на своя кон, Лорн препускаше по тясна пътека. Отдясно и отляво го шибаха клони и минаваха близо до главата му. Той рискува да погледне назад и видя, че по-бързият от конниците го настигаше.
Усмихна се, развълнуван и уверен.
Докато не се дръпнеше от пътеката, никой не можеше да го изпревари.
— Ти мамиш! — извика му Алан.
Лорн избухна в смях.
— Наистина ли? И кой те кара да идваш след мен в гората?
Принцът се начумери, но се успокои при мисълта, че Еленцио също беше последвал надпреварата, без да мисли. Доста странно, но да знаеш, че не си единственият, попаднал в груба клопка, винаги носи известно успокоение.
Лорн видя, че изведнъж пътеката пред него се разделя на две.
Той тръгна надясно, докато Алан пое веднага наляво.
— Лош избор! — извика Лорн.
— Ще видим!
Енцио продължи да преследва Лорн. И тъй като знаеше какво прави и предпочиташе да преценява пътя си, вместо да предизвиква противниците си, спечели преднина. Лорн си даде сметка с известно закъснение, тъй като беше прекалено зает да дебне Алан сред дърветата и шубраците.
Лорн и Алан изскочиха от гората заедно, следвани наблизо от Енцио.
— Енцио мами! — изрева Лорн. — Прекалено е сериозен!
— Както винаги! — весело подхвърли Алан.
Сармският благородник се задоволи да се усмихне и пришпори коня си.
Тримата конници вече препускаха нагоре по един хълм и към дървото на върха му. Лорн и Алан яздеха почти един до друг, но Енцио беше съсредоточен и неговият кон имаше сили, докато приятелите му бяха изтощили своите. Изравни се с тях, промуши се помежду им и скоро имаше малка преднина. Другите двама напразно се напъваха. Малката преднина се превърна в една дължина и крачка след крачка Енцио ги изпревари значително.
С един скок той прескочи един храст, пред който Лорн и Алан се отказаха.