Лорн изведнъж осъзна двойствените си чувства и се окопити. И съвсем спокойно ѝ каза:
— Хайде да го оставиш това, а?
Нае забеляза, че все така продължава да държи своята кама. Не беше заплашила Лорн с нея, но рефлексите си бяха рефлекси. Тя умееше да се бие и да държи оръжие. Като се надигна, за да се възпротиви, тя здраво хвана камата за дръжката с палец върху острието, сякаш готова да нанесе удар.
Наведе очи към камата и отчаяна от самата себе си, я подхвърли в ръката си и я запрати към вратата.
Където тя се заби под прав ъгъл.
Лорн погледна камата, забита във вратата, после Нае по същия смутен и развеселен начин. Тя се усмихна. Знаеше, че е импулсивна, но предпочиташе да се засмее, вместо да се пребори с тази си наклонност.
— Съжалявам и за това… — каза тя с вид, в който нямаше никакво съжаление.
За да се помирят съвсем, Лорн сипа втора чаша вино, която подаде на Нае, а тя охотно я прие. Чукнаха се, отпиха, разменяйки съучастнически поглед, и най-накрая Лорн малко се отпусна.
— Татко ще има ли неприятности? — попита Нае, като прокарваше пръст по ръба на чашата си.
— Не. Ще ги накарам да го освободят утре. В края на краищата той не е направил нищо лошо.
— А ти? А твоята гвардия?
— Аз ли? Че какво искаш да ми се случи с това? — Лорн вдигна левия си юмрук, за да покаже ониксовия пръстен на пръста си. — Да нападнат мен, означава да нападнат краля — добави той с глас, който смути Нае.
Беше нещо повече от предупреждение, беше едва прикрита заплаха, която той отправяше към всеки — и който можеше да го чуе, и който не можеше. За миг беше приковал поглед и стиснал челюсти.
Младата жена се поколеба.
— Ти… ти нали не мислиш… да злоупотребиш…
Тя не довърши и Лорн я погледна объркан.
— Какво? — учуди се той. — Аз? Да злоупотребя с… Не! Разбира се, че не! — усмихна се успокоително. — Уверявам те, че единствените, които имат причина да се боят от мен, са враговете на Върховното кралство.
— А не враговете на Върховния крал?
— Не — каза Лорн тежко. — Не е същото.
Това изречение разтревожи Нае повече от всичко останало.
Тя беше възпитана в респект, дори в култ към Върховния крал. Разбира се, знаеше, че той беше допускал грешки. Но личността му, неговата дума и воля бяха свещени. И най-вече ѝ се струваше, че те бяха неделими от Върховното кралство.
Един крал, един трон, едно кралство.
Разбирайки смущението на Нае, Лорн с лекота смени темата:
— Знаеш ли какво е станало с тези, които са били арестувани заедно с теб?
— Някои сложиха край на живота си, вместо да позволят да ги заловят. Другите… другите, не зная. Бързо бях отделена от тях. Далк отлично знаеше коя съм. Знаеше го дори преди да ме заловят. Впрочем струва ми се, че му е било наредено да не ми причини никакво зло… Не всички имаха такъв шанс.
Погледът на младата жена се помрачи.
— Далк е бил много добре осведомен — отбеляза Лорн.
— Той е най-добрият шпионин на Естеверис. Неговата прокълната душа.
— Кой знаеше коя си? Освен Дорсиан, разбира се…
— Дугал — отвърна Нае, без да се поколебае. — Дясната ръка на Каел — за миг беше обзета от вълна от омраза. — Той ни предаде. Но аз ще го намеря.
— На първо място ще бъдеш съвършено дискретна — каза Лорн, като отиде да махне камата от вратата. — Достатъчно неприятности навлече на всички. И не забравяй, че си бегълка. Без да броим, че Далк и Естеверис прекрасно знаят, че си на борда на тази лодка. Знаят дори, че си тук, в моите помещения.
Нае замълча за миг, после каза:
— Знаеш ли, той заслужава за него да бъде отмъстено. Ако са му причинили зло, ако са го екзекутирали, Каел заслужава да бъде отмъстен. Каквото и да е правил, за каквото и да го упрекваш, той беше от тези, които поискаха да се противопоставят на отстъпването на Ангборн. И нямаше много като него…
Лорн я гледаше, без да отговори. Тя продължи:
— Той рискува свободата и живота си, Лорн. За кауза, която е същата като твоята.
Невъзмутим, Лорн размишляваше. После каза:
— Съмнявам се, че е бил екзекутиран.
— Наистина ли?
— Той не е кой да е. Естеверис не може да си позволи да го обеси като някой обикновен крадец. А и ако искаше Дорсиан да умре, щеше да заповяда това да стане по време на ареста. Дорсиан е бил пленен, защото Естеверис и кралицата са го искали жив. В противен случай щеше да бъде убит от злополучен удар с кинжал или щеше да си разбие врата, падайки, докато се опитва да избяга: това е била възможността, тогава или никога. Но сега вече е много късно за това.