— На Сивия дракон никак не му липсва ирония, нали? — попита той полугласно.
Котето вдигна поглед към него, сякаш очакваше той да добави още нещо.
Глава 12
На следващия ден, докато последните приготовления за церемонията занимаваха Двора на Върховното кралство, Лорн привършваше обяда си с Алан и Енцио в покоите си, когато влезе Лиам.
— Монсеньори, моля да ме извините — каза той като се поклони най-напред към принца.
— Какво има? — попита Лорн.
— Трябва да видите това, рицарю — отвърна ветеранът, като прекоси бързо стаята.
Отиде до прозореца.
Заинтригувани, тримата приятели станаха, за да отидат при него и видяха за какво ставаше въпрос. Долу колона от затворници прекосяваше един малък двор. Охранявани строго, осъдените вървяха бавно, превити под тежестта на веригите и изтощението. Изчезваха един по един през една ниска врата на главната кула.
— Току-що дойдоха — обясни Лиам. — Това са бунтовниците, които се бореха против отстъпването.
— Тези, с които е била Нае? — попита Алан.
— Да, монсеньор. До тази сутрин са били затворени в затвора на Ангборн.
— Но защо ги местят тук? — запита се на глас Лорн.
— Това е работа само на Естеверис — каза Алан.
— Естеверис не може да ги освободи, нито да нареди да ги удушат в килиите им — каза Енцио. — И се съмнявам, че иска процес, който те да превърнат в трибуна, а други да поемат защитата им.
— И най-вече — добави принцът — той не може да ги екзекутира, без да ги превърне в мъченици.
— Така че ги предава на Иргаард заедно с крепостта — заключи Лорн. — Като оставя на Черния дракон грижата да реши съдбата им.
— Трябва да признаем, че е доста добре изиграно — каза Алан, като се дръпна от прозореца.
Изглеждаше едновременно примирен и възхитен. С походка, която беше по-несигурна, отколкото му се искаше, той отиде до масата, напълни с вино първата чаша, която му попадна пред очите и я пресуши на един дъх, прав. Двамата му приятели се спогледаха, но не казаха нищо.
Лорн се обърна към хоризонта на север, който отразяваше като огледало Морето на мъглите. С изненада видя отблясъка на предмет, отразяващ слънчевите лъчи там, където чакаше иргаардският флот.
— Десет кораба — каза Енцио, който беше видял същото като него. — Което означава бойна ескадра. Ето какво въоръжава Иргаард, за да ескортира дипломатическа мисия.
— Официално — каза Алан зад гърба им — това е, за да бъде защитен принцът-дракон от евентуални нападения на скандските пирати…
— Все едно вече се виждат скандски платна далеч на изток в Морето на мъглите! — процеди Лорн.
— Може би не са поели по най-прекия път… — подигравателно подхвърли Енцио.
Настъпи мълчание, през което Алан довърши последната бутилка вино и каза:
— Време е да вървим, Енцио. Генералната репетиция скоро ще започне и ние не искаме да караме кралицата да чака, нали?
— Разбира се, че не — отвърна Енцио.
— И нищо да не помрачи празника — изтърва принцът с горчивина, която заинтригува Лорн.
Алан и Енцио тръгнаха, като оставиха Лорн и Лиам сами.
Сармският благородник обаче бързо се върна да вземе меча си, който беше откачил, за да седне по-удобно в началото на обяда.
Но това беше само претекст.
Докато закачаше меча на колана си, той хвърли бърз поглед към отворената врата, хвана Лорн за лакътя и го дръпна настрана. Лиам разбра и излезе, след като набързо отдаде чест.
— Трябва да побързам да ида при Алан — каза Енцио. — Ти забеляза, нали?
— Така мисля.
— Колко чаши вино изпи той?
— Две.
— И аз видях толкова. А колко празни бутилки можеш да преброиш?
Лорн погледна към масата, която слугите бяха започнали да разчистват.
— Три — отговори той мрачно.
— Когато отидох при него тази сутрин, вече беше пил. И това не се случва за пръв път. Даже му е станало като навик от няколко седмици.
Лорн загрижено замълча.
Противно на Енцио, той беше виждал Алан съвсем малко, преди да отпътуват с Плаващия дворец. Но му се струваше, че всеки или почти всеки път принцът пиеше малко повече от разумното. За жалост, това не беше най-лошото и Лорн — несъмнено, защото не искаше да си го признае до този момент — разбра какво искаше да му каже Енцио.
— Мисля, че Алан отново е започнал да взема кеш, Лорн.