Дорсиан за миг го измери с поглед.
Висок, рус, широкоплещест, Дорсиан беше на същата възраст като Лорн. Независимо от обстоятелствата, въпреки мръсните му дрехи, мазната, сплъстена коса и следите от удари по лицето, в него имаше някакво достойнство. Но престореното му безгрижие, което всъщност се дължеше единствено на суетата му, разваляше впечатлението.
— Виждам, че не си се променил много — каза той, като седна отново и опря гръб на стената.
Лорн мълчеше и чакаше сред дълбока тишина.
— Господа — каза гръмко Дорсиан, — представям ви Лорн Аскариан, възвишеното цвете на Върховното кралство. Несправедливо обвинен и осъден. Но в крайна сметка оневинен и сега вече Пръв рицар на кралството. Поздравете го с нисък поклон.
Все така седнал, той подчерта думите си с някаква карикатура на поклон, като наведе глава и завъртя дясната си ръка във въздуха.
— Свърши ли? — попита Лорн.
— За какво си дошъл тук? Да ликуваш? Ти най-горе, а аз най-долу, нали? Както в доброто старо време! Винаги ти е харесвало да се отнасяш към мен отвисоко с твоето високомерие и възвишените ти чувства…
Лорн и Дорсиан бяха заедно в Кралската военна академия, през която минаваха най-добрите синове — по заслуги или по рождение — на Върховното кралство. Способен, но мързелив, непокорен на властта, Дорсиан беше изключен, след като беше обвинен в изнасилване. Той беше убеден, че Лорн го беше наклеветил неоснователно и оттогава хранеше към него дълбока омраза. Няколко години по-късно двамата млади мъже отново се бяха срещнали в околностите на Валмир, където Лорн се биеше под знамената на Върховното кралство, докато Дорсиан командваше отряд от наемници, продаваше се на този, който платеше повече и се отдаваше на различна контрабанда.
— Е! — продължи той. — Ще сгрешиш, ако не се възползваш… Ако знаеш какво удоволствие изпитах, когато научих, че благородният, храбрият, безупречният Лорн Аскариан е бил осъден за държавна измяна… Но всичко това се оказа само една трагична грешка, не е ли вярно? И ето те отново.
— Нае е добре — каза Лорн. — Тя е свободна и в добро здраве.
Новината свари Дорсиан неподготвен.
— На… Нае? — заекна той. — Свободна?
— Да. И далеч от опасност.
Дорсиан се съвзе.
— Значи знаеш — каза той.
— Че за малко не си я убил? Да, зная.
— Не съм го искал. Дори се опитах да я разубедя да… — не довърши той. — А ти не мислиш ли, че тя е достатъчно силна и интелигентна, за да направи сама своя избор?
Лорн не отговори и издържа погледа на Дорсиан, който се усмихна и каза:
— Заради това, което има между нея и мен е, нали?
— Бълнуваш.
— Просто се опитвам да разбера какво правиш тук. При положение, че не разбирам аз самият какво правя тук. До днес като че ли смятаха, че сме си много добре в градския затвор. Нашите тъмничари много се забавляваха да ни бият и да ни държат гладни. А ето че тази сутрин ни доведоха тук. Знаеш ли защо?
— Ти и другарите ти ще бъдете оставени на Иргаард.
Отначало смълчан, Дорсиан посрещна новината с истинска смелост. После се надигна и попита:
— Тогава това е прощаване?
Лорн се обърна към вратата и извика:
— Тъмничар!
Вратата се отвори и тъмничарят влезе с две големи кошници храна, която започна да раздава — хляб, вино, месо, сирене — на изгладнелите затворници.
— За момента не мога да направя повече — каза Лорн. — Възстанови силите си. Скоро ще ти потрябват.
Глава 14
След като излезе от тъмниците на Саарсгард, Лорн почувства нужда да подиша чист въздух и отиде да обиколи сам крепостните стени. Крепостта изглеждаше странно тиха. Нощта беше ясна и прохладна, Голямата мъглявина се простираше в съвършено чисто небе.
Виждаше се надалеч, така че Лорн можа да различи — на север — светлините на иргаардския флот, придружаващ принца-дракон, който представляваше Черната хидра за подписването на договора. Според Алан, целта на тази военна ескадра беше да предпазва от нападенията на скандските пирати. Но в действителност, казваше си Лорн, цял Иргаард беше на тази ескадра. Тя беше израз на гордост и на недоверие, на желанието от тях да се страхуват, да впечатлят с мощта си.
Десет кораба.
А може би и други по-далеч.
Колко ли хора са могли да доведат? Достатъчно, за да влязат бързо във владение на Саарсгард. Жителите на Ангборн много скоро щяха да попаднат под игото на Орсакир.
С поглед, изпълнен с горчивина, Лорн постоя още известно време, загледан в нощния хоризонт.