Дори нови договори бяха подписани.
Този, който Върховното кралство и Иргаард се готвеха да сключат, всъщност проваляше играта на коалициите и принуждаваше към съответни нагаждания. От векове цялата външна политика на Върховното кралство се основаваше на неговото противоборство с Иргаард. Най-дребното съгласие — дипломатическо, търговско или друго, — което тази политика можеше да постигне, съдържаше клаузи, враждебни на иргаардските интереси. Следователно Върховното кралство трябваше да подпише нови договори — или да поправи старите — с историческите си съюзници, така че нищо да не накърни условията на мира с Черния дракон. Никой не знаеше какво щеше да се случи сега, когато двата най-могъщи врагове в Имелор вече твърдяха, че не са такива. Но всяко кралство, всяка чуждестранна провинция, всеки свободен град трябваше да предоговори условията на своя съюз с Върховното кралство.
Така че посланиците дойдоха отново и върху една катедра, която поставиха пред нея, кралицата подписа със „Селиан, кралица на Върховното кралство“ упорито обсъжданите договори, които ѝ представяха един след друг, отворени на последната страница. Веднага след това печатът на Върховното кралство биваше полаган тържествено до този на кралицата. Липсваше само печатът на Върховния крал, отпечатан върху черен восък.
Но кралицата не се тревожеше за това.
Щастлива, сияеща, въпреки хладната надменност, с която никога не се разделяше, тя проявяваше внимание, сипеше комплименти, усмихваше се на всекиго. Вляво от нея беше празният трон на краля. Вдясно от нея също имаше празен трон — този, който беше предназначен за принца-дракон, който скоро щеше да влезе. Така че всички виждаха единствено нея — в средата, изправена и с корона, облечена в деколтирана рокля, която пристягаше талията ѝ и издуваше бялата ѝ гръд.
Тя беше красива и тържествуваща.
Също заел място на подиума, принц Ирдел беше бледа фигура в сравнение с нея. Сдържан и мрачен, той като че ли не беше сигурен, че е на мястото си. Що се отнася до принц Алдеран, той сякаш не се чувстваше добре. Макар да се стараеше да се държи подобаващо на ранга си, усмивките му бяха непостоянни, а погледът му често отсъстваше. Така че неколцина сред посланиците и чуждестранните благородници вече започваха да си задават въпроси. Дали Алан не одобряваше договора с Иргаард? Или имаше други причини да не споделя радостта на майка си? Беше останал далеч от Двора в продължение на повече от две години, които беше прекарал в пътуване и образоване. Каква роля щеше да играе той във Върховното кралство сега, когато се бе върнал? И какви точно бяха отношенията му с Първия рицар на кралството?
Лорн стоеше прав зад празния трон на Върховния крал, сякаш за да забрани на когото и да било да седне там. Пръстена с герб, който красеше безименния му пръст, му даваше право да седне на трона. Но беше дал на Естеверис да разбере, че предпочита да остане зад трона. Министърът беше видял в това проява на умиротворение, желание да поддържа ранга си, но дискретно, за да не подклажда напрежение. Кралицата пък си беше казала, че сама ще бъде в центъра на подиума с двамата си синове. Няколко тъжни умове щяха да изтълкуват този празен стол като начин да се засвидетелства неодобрението на краля, но кой ли щеше да го е грижа дълго за това?
Тя не се бе излъгала.
След като бе привлякъл погледите и предизвикал интереса на присъстващите, в крайна сметка, Лорн — неподвижен и безстрастен — беше забравен зад трона. Дворът виждаше единствено кралицата и великолепието и достойнството на посланиците и на другите кралски представители.
Освен това този, когото всички очакваха да видят, все още не се беше появил. Покрит с дълга мантия в черно и червено, чиято качулка съвършено прикриваше лицето му, принцът-дракон беше пристигнал сутринта с иргаардския адмиралски кораб и заобиколен от силен ескорт, който не позволяваше на никого да се приближи, беше влязъл направо в главната кула на замъка, където — все така добре охраняван — се беше затворил в запазените за него покои.
Знаеше се само името му: Лаедрас. Казваха, че бил „Третият принц-дракон“, без да се знае какво точно означава това. Никой не го беше виждал и присъстващите се интересуваха със смесица от възбуда и тревога от него, без да е наистина възможно да се определи частта истина, слухове и легенда във всичко това.