— Добре ли си? — попита Енцио.
— Много по-добре, благодаря. Скоро нищо няма да личи.
Обърна се към Дорсиан:
— Както виждаш, наистина няма за какво да се безпокоиш.
— В Далрот ли го…?
Дорсиан не довърши въпроса си.
— Да — отговори Лорн. — Но се чувствам по-добре, уверявам те.
Изправи се, без да залита.
Тогава Лиам открехна вратата и като подаде глава, каза:
— Стъмни се, рицарю.
— Идваме, Лиам.
Лорн махна очилата си. Вече нямаше нужда от тях.
Лаедрас се появи на кон и с плащ покриващ задницата на животното, той застана пред укрепената врата, която бранеше пътя, водещ от пристанището към крепостта. Облечен в ризница от черна стомана, украсена с кървавочервени мотиви, той беше ескортиран от четирима факлоносци и двама драка, яхнали бойни гущери.
Като внимаваше да застане на безопасно разстояние от бойниците, зад които се виждаха силуети, той спря, изчака достатъчно дълго, за да е сигурен, че са го видели, и попита високо и спокойно.
— Вразумихте ли се? Саарсгард ще падне и вие го знаете също като мен. Пощадете живота си! Не го жертвайте заради лудостта на един умиращ крал, който се е оттеглил от света и вече ви е изоставил!
Принцът-дракон успокои коня си, който неспокойно тъпчеше.
— В името на Иргаард ви заповядвам да отворите тези врати и да предадете крепостта. Вървете си сега и ще бъдете пощадени и свободни!
Измина известно време в мълчание, след което вратите се открехнаха пред Лаедрас. После оттам излезе един мъж с наведена глава, след него втори, трети, а след тях всички онези, които бяха решили да живеят.
— Двайсет — преброи Енцио.
— Очаквах да е по-зле — призна Лорн.
— Вече сме едва петдесетина — каза Алан.
Бяха застанали на върха на една от бойните кули, които защитаваха укрепената врата. Осветявани от факли, гледаха как се отдалечава колоната на тези, които бяха отказали да останат, да се бият и вероятно да умрат, за да се вее знамето на Върховния крал над Саарсгард. Повечето бяха войници от гарнизона, към които се бяха присъединили и неколцина от привържениците на Дорсиан.
— Трудно е да им се сърдиш — каза Алан.
— И кой може да каже дали накрая и ние няма да съжаляваме, че не сме направили същия избор като тях? — попита Енцио.
— Затворете! — нареди Лорн.
Тежките дъбови крила, подсилени със стомана, бавно се затвориха и решетката се спусна.
— Вие направихте своя избор! — извика принцът-дракон, преди да пришпори коня си и да се отдалечи. — Вече нищо не може да ви спаси!
За миг тримата приятели останаха смълчани.
— Няма да нападнат преди изгрев-слънце — каза Енцио. — Това ни оставя нощта, за да се подготвим и да отпочинем поне малко.
При тези думи един иргаардски кораб изстреля оръдеен залп. Повечето снаряди минаха над вратата, но няколко улучиха. Дори един от тях разруши един зъбер на върха на кулата, където се намираха Лорн, Алан и Енцио. Не бяха ранени, но ударът ги изненада повече от всичко друго.
— Не мисля, че ще можем да си починем — каза Лорн и преди да застане на закрито, долетя втори залп от снаряди.
Обстрелът продължи през цялата нощ.
Глава 19
Войските на Лаедрас нападнаха на зазоряване, след като бяха обстрелвали Саарсгард без прекъсване. В тъмното снарядите често бяха падали случайно, но тяхната цел беше не толкова да нанесат поражения на защитните съоръжения, колкото да тормозят защитниците на крепостта. На изгрев-слънце оръдията замлъкнаха и настъпи странна, крехка тишина, сякаш паяжина, опъната между два клона на вятъра.
Изложена на пряк обстрел, укрепената врата, която пазеше пътя към Саарсгард, беше пострадала силно. Всичките ѝ зъбери бяха засегнати или разрушени. Високата част на една от тези кули се беше срутила, а тежките дъбови крила, затварящи свода, бяха пробити. Но решетката беше удържала. Макар и изкривена, с три снаряда между преградите ѝ от ковано желязо, тя оставаше здраво забита в земята и не позволяваше да се премине.
— Няма вече оръдия? — учуди се Йерас, като се ослушваше.
— Май е така… — каза Лорн.
С ониксовите гвардейци и още петнайсет войници Лорн беше прекарал нощта зад укрепената врата, защитен от снарядите, но не и от непрестанните детонации, нито от глухите удари, които разтърсваха здравата постройка всеки път, когато някой снаряд улучеше. Бдяха и се сменяха поред, като дежуреха, независимо от изстрелите, в случай, че иргаардците се бяха опитали да ги нападнат през нощта. Под заповедите на Алан и Енцио другите трийсет защитници се бяха настанили в крепостта, готови да се намесят, за да прикрият изтеглянето на Лорн.