Ониксовите гвардейци влязоха последни през портите на крепостта — Дуайн и Йерас помагаха на Лорн, а Лиам подкрепяше един войник, който влачеше крака си, ранен в бедрото. Крилата на портата се затвориха. Пред тях се спусна тежка решетка. Две резета, широки и здрави като носещи греди, се плъзнаха на местата си. Следващите, които щяха да преминат тази врата, трябваше да бъдат водени от принц-дракон.
Лорн беше отведен в една стражева стая, където го сложиха да легне на походно легло. Ушите му престанаха да бучат и той напълно се съвзе, докато Лиам сериозно го преглеждаше, за да се увери, че не е ранен. Седнал недалеч, Исарис като че ли предвиждаше всяка опасност.
Накрая Лорн бутна Лиам и се изправи:
— Добре съм. Но умирам от жажда.
Дуайн му подаваше чаша вино, когато дойдоха Алан и Енцио. Логан, който гледаше вратата, се увери, че всичко е наред и затвори зад тях. Те бяха присъствали на битката от крепостните стени, после бяха видели как Лорн изтича от укрепената врата точно преди тя да се взриви. Знаеха какъв е планът на Лорн: осъзнавайки, че вратата нямаше да издържи дълго, преди да падне, те заедно бяха решили по-скоро да я разрушат, отколкото да я оставят на Лаедрас и да му позволят да разположи там оръдията си. Все пак рискът беше огромен и Алан и Енцио тревожно гледаха как приятелят им бива погълнат от плътния облак, предизвикан от взрива.
— Добре ни изплаши! — извика принцът на Върховното кралство. — Добре ли си?
— Чувствам се прекрасно.
— Наистина ли?
— Прекрасно с ужасна мигрена.
— Но нищо счупено?
— Питай него — каза Лорн, като посочи с пръст Лиам.
Ветеранът поклати отрицателно глава, което окончателно успокои Алан.
— Трябваше ли да чакаш толкова дълго? — попита Енцио укорително.
— Знам ли… — каза Лорн, като вдигна рамене. — В онзи момент това ми се стори добра идея. Колко хора изгубихме?
— Седем. Мъртви и тежко ранени.
Лорн помръкна и кимна с глава. Ужасното отброяване беше започнало и щеше да престане, когато и последният от тях паднеше, ако по някаква щастлива случайност не им дойдеше помощ от небето.
Или от морето.
— Не беше напразно — каза Лорн. — Бойните гущери бяха под свода, когато всичко избухна.
— И четирите ли? — попита Енцио.
— Да.
— Чудесна новина — каза Алан. — Тия гадости могат да се катерят по стените.
— И ударът е тежък за Лаедрас — обобщи Енцио. — Той изгуби поне двайсет мъже в това нападение. Ако прибавим към тях и гущерите…
— Остава това, че ние не можем да си позволим да изгубим седем души при положение, че той е изгубил двайсет.
Лорн веднага разбра накъде биеше принцът. През нощта дълго бяха обсъждали възможностите да защитават крепостните стени на Саарсгард, без да постигнат съгласие.
— Имаме ли избор? — попита той, като стана.
Що се отнася до него, въпросът беше чисто реторичен. Но Алан беше на обратното мнение.
— Тази крепост е огромна, Лорн. А сега вече имаме не повече от четирийсет души, за да я защитаваме. Това е невъзможно! Неудържимо!
— Трябва само да се съпротивляваме. Ако веднага се оттеглим в Твърдината, губим възможността да забавим Лаедрас и да го принудим да изгуби още хора.
— Но така или иначе ще се оттеглим в Твърдината. С тази разлика, че ще сме прекалено малко, за да я защитаваме.
— Всеки спечелен час е победа, Алан.
— Бях тук, когато произнесе тази реч, благодаря.
Лорн препаса колана си, който неговите хора бяха свалили, преди да го сложат да легне на тясното легло.
— Заблуждавал си се, ако си се надявал на победа — каза той.
Раздразнен, Алан се обърна към Енцио.
— А ти? В крайна сметка ти какво ще кажеш?
Сармският благородник не отговори веднага. Имаше мнение, но разговорът между Алан и Лорн беше твърде оживен, а той искаше да го успокои.
— Аз казвам, че всяка обсада има само един генерал и че Лорн е нашият.
Алан въздъхна.
Успокоен, той се обърна към Лорн:
— Ти наистина ли държиш да отбраняваме всеки камък в тази крепост?
— Да.
— Каквото и да струва това?
Тъй като Лорн не отговаряше, принцът се примири.
— Добре, така да бъде.
— Освен това нашите стени са твърде високи за техните стълби и достатъчно здрави, за да устоят дълго на оръдията им. Без своите гущери Лаедрас вече не може да ги превземе с щурм. Битките ще се съсредоточат върху голямата порта. А трийсет мъже са достатъчни, за да я защитават. Ние имаме четирийсет. Това прави десет в повече.